Осем млади художници се наредиха за снимка със Симеон Сакскобургготски и съпругата му доня Маргарита в двореца в Царска Бистрица. Преди това те представиха свои картини в галерията там по покана на бившия премиер. С експозицията се постави началото на инициатива за подкрепа на млади български таланти в областта на изкуството. Това беше конкретният повод за среща с Негово Величество. Ние поставихме въпроси, които са свързани със сегашния му живот, с политиката, с еволюцията на българина въобще.
Следите ли как върви животът в Самоков, виждаме Ви често на службите в Митрополитската църква по Коледа и Великден и сте сред хората. Как виждате нещата днес?
Ами, да, за мене първо е голямо удоволствие, второ, аз наблюдавам как вървят нещата и много се радвам, когато видя нещо ново и направено. В Самоков, например, има нови магазини. Има и други неща, които ми се виждат нови в града, пък и по селата. Нарочно минавам по други маршрути, за да се поогледам. Относително е, защото толкова много неща са ми задължителни, но следя чрез вестниците да поддържам информационното си ниво. Аз се надявах, че с друг статут бих имал повече време, но има много неща, повярвайте ми, въпреки че имам активен живот – ден цял ден срещи, кореспонденция, интервюта.
Вие продължавате да водите динамичен начин на живот, въпреки че официално не ви виждаме на политическата сцена.
Да, прекалено активен. На една среща съвсем с либералите от Европейския съюз една депутатка от шведския парламент ме попита коя е била основната ми грешка като премиер. И се замислих, че това е може би, че прекалено дълго, с часове, съм стоял затворен в кабинета си, без да излизам, отколкото да излизам и да използвам телевизията.
Колко европейска е България? Предстоят референдум, избор на Патриарх, парламентарни избори. Научиха ли нещо българите от западняците?
Ами да, разбира се за 20 години. Хората имат достъп до чужбина и чужденците имат поглед към нас. Това има един бих казал реципрочен ефект. След това един референдум е най-директната последица от демокрацията, най-накрая. Едно време в древните времена в Атина така са гласували и това е абсолютно валидно за една демокрация. В Швейцария, например, се свикват референдуми по най-невероятни неща и то много често. Аз няма да забравя преди години, трябваше да гласуват чрез референдум за предпазните колани в колите, защото държавата и застрахователните дружества настоявали. Но един адвокат излезе с тезата, че колата е като дома – неприкосновена. Следователно няма кой да те задължи и те стигнаха до национален референдум, за да се одобри коланът. Ама това показва пряката демокрация. Дали въпросът е поставен коректно или не, дали ни допада или не, факт е, че имаме тази привилегия след толкова години, когато не е било възможно, мисля, че е ключово. И аз лично ще гласувам, защото намирам, че това е един от начините да покажем, че сме европейци и че тези неща ги практикуваме и прилагаме не само на теория.
Вашата политическа прогноза за предстоящите избори?
О, забравил съм да си донеса тук кристалното кълбо! Ще бъде интересно, но важното е пак да няма апатия. Да гласуват всички по възможност. Аз съм го повтарял и ще го казвам и занапред, че това е демокрацията. Като участваме всички. Не можем да стоим настрана и да се тюхкаме всички, ако изходът от изборите е друг. По отношение на резултатите – ако се стигне дотам, че трябва да има коалиционно мислене. Аз съм изцяло за това коалиционно мислене, защото то гарантира едно много по-широко ветрило, а това също е демокрация.
Когато си идвате тук в Боровец, от какво си почивате, какво ви носи курортът?
Природата е уникална. Най-вече тя, макар че и тук си нося „домашно” и работя. Идвам тук поне два пъти в месеца, но не ми остава много време. Би ми направило по-голямо удоволствие, ако живея тук, а не във Врана. Боровец е свързан със спомените ми от детството – тук бяха ваканциите, нямаше уроци, нямаше адютанти, тренировка по едно, по друго.
Можете ли да ни разкажете някоя интересна история за двореца Царска Бистрица или за Саръгльол, която хората не знаят?
Не мога да кажа. Самата къща ни впечатляваше. Баща нали ми тогава е ловувал и понякога при връщане от лов показваха глигани или някой див петел като трофеи, а лятно време разбира се и излетите до Широка поляна, до Шумнатица, Соковец, Саръгльол.
Обичате ли лова, знаем, че това е традиционна черта за Вашата фамилия?
Бил съм ловец и аз, и жена ми до 82-ра година. Сезонът на 82-83 година почина крал Умберто, вуйчо ми, и аз станах изпълнител на наследството и завещанието. Тогава два сезона просто не ми остана друго време, защото имах работа в частния сектор. Трябваше да се справя с тази много трудна и неблагодарна задача. Тогава Калина беше пораснала малко и започна да ме увещава да оставя животинките на мира. Сега ми липсват местностите, където сме ловували и приятелите. Сега не съм способен една пъстърва да уловя, защото ми е жал. Не знам какво стана, но ..
Вярвате ли в българина?
Абсолютно. Вярвал съм от момента, в който съм дошъл на този свят. Начинът, по който ни възпитаваха – с такъв ентусиазъм за всичко българско. Майка ми, като „чужденка”, като бяхме в изгнание, все повтаряше, че българите са един трудолюбив, пестелив и честен народ. Така, че като си дойдох тук, бях зареден с всички тези добродетели. Докато бях в емиграция, с малкото хора, с които се виждахме – имаше стари емигранти или бежанци хора от лагерите, я имаше тази нагласа „Един ден, като се освободи България…”
Но да бъдем реалисти. Намерих един друг тип общество. И не знам дали такъв огромен ентусиазъм за работа срещнах. Там се срещат известни белези от управление, което се е „грижило” за всичко, без да има инициатива или лична отговорност. И така две поколения, докато се изличи това.
Сега го виждам в нашите младите хора, които излизат в чужбина, виждат за какво се касае и запретват ръкави.
То няма друго. Няма да ни спасят нито китайци, нито американци, ако ние не се захванем. Ние сме талантливи и като гледам българите в Испания конкретно, но и на други места, то е нещо феноменално. С какъв хъс работят и как се справят. Някой път, хора с диплома започват чисто физическа работа, но после си намират място.
Тук има хора, които гледат всичко песимистично, критикуват и са отчаяни. Считат, че държавата не прави нищо, но ще използвам фразата на Линкълн, който казва, че трябва да видим какво ние можем да направим за държавата, а не тя за нас. Невинаги трябва да чакаме някой там отгоре. Защо да сме различни от останалите европейци, които напредват? Предпоставките са в нас!
