Култура

Задругата на занаятчиите

Всички занаят имат история и традиция. Макар и да преминаваме от една епоха в друга, те остават и се усъвършенстват . Има я приемствеността. За съжаление, Самоков е бил един от градовете с най- развито занаятчийство. Запазили са се основните ножарството, калайджийство, грънчарство. Те обаче стоят далеч от комерсиалносттa- крепят икономиката на града, доколкото е възможно това. Ние, самоковци, не правим от занаятите туристическа забележителност.  За разлика от  други градове.

Националното сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти” е най- старото действащо занаятчийско обединение в страната. Създадена в далечната  1967 година към наши дни Задругата е създала своя структура в няколко регионални центъра.. Както всяко сдружение, така и това има председател и управителен съвет- т.нар. Съвет на майсторите.

Задругата на майсторите на народни художествени занаяти е най-старото запазило се занаятчийско обединение.

Малко история

През 1967 година 34 видни български занаятчии от различни краища на страната решават да създадат свое обединение, което наричат “Задруга”. От тогава до сега под нейна егида са организирани 30 международни участия на наши занаятчии. Проявите, организирани в пределите на страната, са над 200. В момента задругата обединява над 2000 български занаятчии от цялата страна, като разполага със шест регионални центъра – във  Варна, Враца, Габрово, Пловдив, Русе и Троян. Центърът на управление е в София.

Задругата е едно от малкото занаятчийски обединения, което провежда изпити за майстори-занаятчии и издава майсторски свидетелства, които стоят в ателиетата на нейните членове, доказвайки автентичния произход на изделията.

Основен приоритет на Задругата е насърчаването на млади и талантливи майстори, както и обучението на млади хора, решили да се отдадат на занаятчийското изкуство.

Майсторите работят в полето на 15 занаяти, от които излизат истински произведения на изкуството.  Дървото, кожата, старинното оръжие, керамиката, тъкането, плетивото, медникарството, накитите и още много други придобиват качествено нови измерения под вещите очи на своите създатели. На особена почит се радва иконописът. 

В официалния сайт на Сдружението четем, че възприемането на изделията на домашните специализирани дейности и на­родните занаяти като изкуство се определя от обществените нагласи.

 То е плод на XX век, когато от селските къщи и фондовете на етнографските музеи ръчните произведения на анонимни творци започват да се излагат в художествените галерии, така както това се прави в редица европейски страни. В интелектуалните кръгове се подхранва идеята за изграждането на жилищна среда с ярко изразен български характер. Предмети от народния бит заемат почетно място в интериора на градския дом и представят явлението „българ­ски салон”.

Тази ярка историческа линия успява да се съхрани в концепцията на Задругата, защото нейният замисъл е насочен към рехабилитацията и опазването именно на изконно българското.

Като самоковци за нас би било само и единствено чест, ако Самоков е част от центровете на Задругата.  Дано тази интересна история успеем да приложим на практика един ден и тук в този заслужил град.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close