Само като допълнение е важно да се подчертае, че минималната работна заплата в момента в страната ни е 290 лв. – сума, с която е чисто предизвикателство да съществуваш и да водиш нормален начин на живот. Съвсем друг е въпросът ако имаш малко дете или ако само един от семейството работи. Да, има и такива случаи, които спокойно можем да класифицираме като оцеляващи и съществуващи на прага на бедността. В такива моменти да си българин не е гордост, а мисълта да избягаш и да потърсиш другаде своя дом става все по-натрапчива и по-близка…
През последните седмици една тема отново разбуни духовете, а именно цената на насъщния. Българският потребител традиционно е изправен пред свършен факт. Каквото и да се случва се научава от засилените дебати по водещи телевизии. Първо беше темата с цената на лекарствата, след това цената на горивата и за капак – цената на хляба. Българският фолклор е пълен с цветущи определения по различни теми от живота, пример е – “Никой не е по-голям от хляба”. Е, вече този израз е излязъл от своята обичайна употреба и спокойно можем да заключим, че традициите не са това, което бяха, а какво остава за хляба?! Всички, които заговориха за евентуалното поскъпване на насъщния явно са по-големи от него, след като си позволяват да определят нови стойности.
Въпреки сигурните прогнози за скок в цената на хляба все още нито експерти, нито производители се наемат да говорят за това какъв ще е процентът на увеличението. В опита да обосноват това завишаване обаче, те дават разяснения какви са неговите механизми.
На местно ниво единствените производители на хляб в града ни останаха без коментар по темата. Огорчени са от ситуацията, в която са поставени. За момента няма да се променя цената на хляба и ще изчакат да видят стойността на брашното. Освен това те не зареждат големите вериги магазини, а разчитат на малките квартални магазинчета.
Самият министър Мирослав Найденов се оплете в мрежи от противоречия. Той определи темата за цената на хляба едва ли не като спекулативна, но самият той изпадна в неловки ситуации първо обяснявайки, че няма да е на лице някаква промяна, а след това подчертавайки, че ако я има, то тя ще бъде минимална…
Цената на зърното не е толкова ключов фактор, защото тя включва само половината от себестойността на хляба, а останалото е свързано с други разходи за обработка и транспорт например.
За да се замаже положението и създаденото напрежение в хората, отново се заговори за потребителската кошница и за замразяваното на стойността на 10 продукта от първа необходимост, за период от три месеца. От кога подобни неща са новини за медиите? Защо непроменената цена на някакви хранителни продукти е новост? Трябва ли да потупаме по рамото нашите управници за жеста, който правят за нас?! Освен това и тук има пропуски. Това замразяваме ще бъде в две или три водещи, големи търговски вериги. Но какво правят хората, живеещи в малки населени места, без вериги от този тип? А държавата от своя страна не може да принуди частните собственици на такава крачка. Отново се завъртаме в омагьосан кръг, от който излизане няма. А драгият потребител трябва да затегне отново колана и да завърже по-здраво връзките на обувките си в търсене на изгодни цени. И ако трябва отново да се опрем на народната мъдрост ще кажа: ”Кучето си лае, керванът си върви”. Народът се е изхабил от толкова безсмислено “лаене”, а керванът само сменя своя навигатор.Цените на стоки и консумативи растат, а стандартът на живот значително се замижава. Народ и управляващи стоят отново от различни страни на бариерата, сякаш не живеят в една и съща държава и сякаш това не се отнася за тях. Но традиционно “сит на гладен не вярва”. През определен период от време политическата обстановка в страната се сменя, замаскирана зад гръмки обещания и балони с надежди. След което остава само горчилката, плакатите по улиците и чакането на нов месия.
По този начин бедните си остават бедни, а за другите –решение винаги ще се намери. Потребителската кошница на българина ще става все по – празна, надеждите все по-малко… До момента, в който тя не бъде заменена с раница и еднопосочен билет за място, където трудът ти е добре възнаграден, а кошницата е заменена с напълнена до горе количка…
