Хармония и симетрия, линия, молив, въображение, корекции… как се ражда красотата на зелените площи разказва Ина Костова и как това усилие трябва да се възприеме като колективно благо, защото то е създадено да радва и да възпитава, макар обликът на града да не е подменен, нещата се нареждат на място стъпка по стъпка.
Първо идва задачата- все пак трябва да знаеш къде и какво ще правиш. Кръговите кръстовища, които радват очите ни, са били належащи. От тях се започва- в началото при Професионалната гимназия по туризъм. Особено впечатление прави кръговото на влизане в Самоков по посока от София. Създава се настроение на гостоприемство и уют, на добре свършена работа.
След задачата се развихря въображението- кое, къде и как, идеята и съчетанията, а после и многото корекции, докато се получи резултатът. Тя започва работа в Общината преди няколко месеца. След дипломирането си в Лесотехническия университет в София се връща тук, защото не харесва като място за живеене двумилионния град.
Екипът е малък- общо 6 души. Изпод техните ръце идват приятните гледки на почистени и окосени градинки, на засадени цветя. Шест човека са натоварени със заданието да направят от малкия ни спретнат град също толкова спретнат ландшафтен пейзаж.
Макар че сезонът вече е към края си, погледът на Ина гледа към следващия. Усилията ще се концентрират върху центъра. Не и се е искало той да остава встрани, но малкото време не позволява да се занимава и с него, а компромиси по отношение на работата си не позволява. И междувременно не скрива разочарованието си от това, което среща като отношение- пречупени фиданки, извадени цветя, стъпкани тревни настилки. Всичко опира до психика и възпитание. И това какъв пример ще си за останалите, разбира се. Невинаги да откраднеш едно коренче е големият келепир.
За да се насладим на ефекта от направеното, трябва време. Всичко направено е един малък зародиш на естетиката, за чието оценяване трябват време и сетива.
