Проект "Емигрантът"
Виенски валс с една самоковка
Австрия е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа. Държавата граничи с Германия и Чехия на север, Лихтенщайн и Швейцария на запад, Италия и Словения на юг, а на изток със Словакия и Унгария. За нас, българите, е важно да знаем, че Австрия е с подобно на България население и територия.
В страната преобладава планинският релеф, като 2/3 от територията са заети от Източните Алпи, на север се намира южната част на Чешкия масив, а на изток – западната част на Среднодунавската низина.
Виена е столицата на Австрия и дом на Ангелина Свиленова Богданова, която след омъжването си приема фамилията Крачанова. Символите на Виена са могъщата, потъмняла от времето катедрала “Свети Стефан” и прочутото Виенско колело, разположено в Пратера, огромният парк на брега на река Дунав. Няма да сбъркаме, ако кажем, че Виена има какво да даде на всеки, който я посети. Градът предлага много и различни възможности да се насладите на изкуство и култура – “Музея по история на изкуствата”, “Музейния квартал”, музеят “Леополд”, Императорският театър, Народният театър, театърът в Йозефщат. Виена разпалва нашето въображение с бързите си валсове и красивата сграда на операта, испанското училище за езда и традиционните кафета. Но освен цялата история и традиции, градът има и една много различна страна, която е младежка, модерна и изобретателна.
Градът е успял да обедини историческото си наследство с духа на новата ера. Няма да прекалим, ако кажем, че Виена има по нещо за всички. В района на музеите – културния комплекс, покрай огромните художествени музеи са интегрирани множество комерсиални бутици, клубове и барове с диджеи. Не далеч от Щефансплац са най-известните магазини, кафенета и заведения. Това е информацията, която в чисто географски смисъл, намираме за Австрия и за Виена.
Там в далечната 1995 отива една самоковка – Ангелина Крачанова. Поводът за заминаването е намерението и да продължи образованието си. Така, де факто, осъществява мечтата си да следва в чужбина. Подтикът за това решение идва след едномесечен престой в Лондон, където е била сама и то само на 15 години. Четири години след това, тя се ориентира да учи там, но непосилните такси я отвеждат в австрийската столица, която се превръща в нейн дом.
Успява да завърши японистика във Виенския университет и паралелно с това приложна лингвистика с немски и английски език в Нов Български университет.
„Самоков за мен е детството ми, планината, първото влюбване, семейството ми, миналото ми, коренът ми, без който не мога!”
Началото…
„Винаги съм се чувствала много добре тук, макар че началото не беше лесно. Когато пристигнах във Виена, единственото изречение, което знаех на немски беше „Искам да ям супа”. Учех немски през деня, а вечер до 2-3 часа работех по кафенетата като келнерка, за да си изкарвам прехраната.”
Да си поговорим
за културния шок
Ситуацията, в която изпадат много българи безспорно е тази на културния шок, когато пред тях се изправи срещу съвършена инфраструктура, културни и възпитани хора и една социална система, където няма пропуски. Нали точно от това се опасяват британците, че отивайки там, ще нарушим до неузнаваемост техният социален климат.
Ангелина обаче има друга позиция относно културния шок –
„ Културен шок не съм преживявала , за разлика от едната година, която прекарах в Япония, но това е друга тема. Разликите между българското и австрийското общество не са чак толкова големи, макар че все пак ги има.” Нейното бързо адаптиране навярно се дължи на любопитството и към останалите, към външния свят и неговите представители. С други думи към различното и към различните хора.
В какво се превръща
българинът зад граница?
Няма еднозначен и категоричен отговор. Но все пак битува мнението, че от мързеливци в страната си, българите се превръщат в същински пчели навън. От друга страна е важно доколко отворени към света сме ние, когато напускаме границите си и как успяваме да се впишем в чуждата среда.
„Въпросът, казва Ангелина, е прекалено общ и не мисля, че трябва да бъде зададен така. Смятам, че хората, които се осмеляват да започнат нов живот в чужбина, което обикновено е свързано с научаване на нов живот, професионално преориентиране и полагане на усилия да се разбере една нова социална, административна и културна система, от самото начало не подлежат към групата на „мързеливите”
Аз лично се чувствам космополит с български корени. В сравнение с други общности, тук във Виена, българска почти няма, всеки си има свои приятели – българи или не. Това вероятно се дължи на факта, че другите се обединяват около съответната църква, а тя, според мене, за хора от нашето поколение, израснали в комунизма, тя играе съвсем маловажна роля ”. Въпреки липсата на ясно изразена българска общност, съществува културен център, малки български групи главно покрай различни културни събития в българския културен център . Друга компактна група във Виена са българските студенти, разказва Ангелина, чиито живот има собствена динамика.
Как се възприема България през
хиляди километри
разстояние?
„Емигрантите мислят, че възприемат България по- обективно, защото са на дистанция и са придобили по- различен мироглед. А българите, обратно – мислят, че хората, които живеят в чужбина, нямат реална представа за случващото се, защото не им се налага ежедневно да оцеляват в България”. Това вероятно са две гледни точки, които никога няма да проговорят на един език и ще са вечно воюващи лагери.
„Аз се прибирам два пъти в годината, като лятото прекарвам поне месец-два в Самоков. Обичам България и родния си град, без това да ми пречи да се ядосвам на някои неуредици и на тесногръдието на хората. Моите деца говорят перфектно немски и български език и в Австрия ходят на българско училище веднъж седмично. Самоков за мен е детството ми, планината, първото влюбване, семейството ми, миналото ми, коренът ми, без който не мога!”
Австрийският опит
в България?
Стандартът във Виена е на космическо разстояние от нашия и тяхната система по-често функционира, а ние, българите, постоянно се оплакваме от тромавата и задръстена система. Има закони, които се спазват. Отношението към емигрантите е двупосочно – едната част от австрийците се държат добре, а другите не чак толкова. „Аз лично не съм изпитвала подобно чувство, но знам, че го има от приятели, които по една или друга причина изглеждат различно и не владеят добре езика”
Граждани на света
„Да чувствам се гражданин на света, което сигурно се дължи на факта, че съм живяла една година в Япония и че работя в международен отдел на технически университет, където ежедневно ми се налага да се срещам с хора от всички кътчета на света, освен това пътувам често и имам опит в междукултурната комуникация.”