-Г-н Тодоров, как оцелявате в тази сложна ситуация?
-С много работа. От 5 часа до 10 вечерта.
-С какво точно се занимавате?
-Доставяме белени картофи, нарязани по различен начин, които са охладени и са абсолютно пресни. С тях се зареждаме обекти – ресторанти и заведения за бързо хранене в София и Пловдив. Става въпрос за специализиран продукт със запазения знак „Компир”, който никъде на друго място не се произвежда. Единствено в София има няколко конкурентни фирми, но те работят по различна технология.
-На местното производство ли залагате или търсите партньори от чужбина?
-Стремим се към местни доставчици като разчитаме най –вече на качеството. Не всеки сорт става за преработка, а само някои видове. Самите картофи са с точно определена големина и размер. Като цяло поддържаме тесни контакти с доста от производителите.
-Колко човека работят при вас?
В момента наличния персонал е от 20 човека като масовата част от тях изпълняват конкретни задания. Фирмената база е в „Рилски лен”.
-Мислите ли за някакви иновации?
-Да. Предстои да монтираме автоматизирана поточна линия. В момента има една, която е за пакетаж и инспекция на картофи. Новата ще бъде за преработка. Кандидатствахме няколко пъти за външно финансиране, но ни отрязаха.
-Мислите ли за собствено производство на картофи?
-Миналата година пробвахме да създадем собствено производство върху опитно поле с площ от 25 дка. и да видим реално какво се случва. Оказа се, че без собствен машинен парк е доста нерентабилно.
-Вариант коопериране как ви се струва?
-Изхождайки от българския манталитет това няма как да се случи. Все някой гледа в паницата на другия. Политиката ни в бъдеще е да субсидираме със семена и торове дадени земеделски стопани и да изкупим след това готовата продукция. Тази година сме се спрели на производител от Пещера.
-Възвръща ли си България позициите в картофопроизводството?
-От 30 хиляди дка. в миналото, в момента се обработват около 12 хиляди. Площите са много раздробени, а добивите са около тон, тон и половина от декар при положение, че в страните с развито земеделие се получават около 6 тона. С други думи България вече не е фактор в картофопроизводство.
Анелия Балабанова
