-Кога започнахте и как дойде идеята да се занимавате с играчки?
-През есента на 1994 г. след като видяхме, че завода – „Любчо Баръмов” върви към ликвидация. Така и стана. Закупихме някои от машините, нанесохме се в един гараж и започнахме да работим. От 4 години вече сме под наем в завод „Мусала”.
-Трудно ли ви беше?
– Беше, е и ще ни бъде много трудно да оцелеем.
-Къде пласирате готовата продукция?
-На търговски организации на едро, а в последствие и на частни стокови борси. Поддържаме непрекъснати връзки с колеги. Справяме се с много усилия. Необятният китайски пазар унищожи българското производство. Правили сме опит за износ в близките страни, но е трудно.
-Откъде доставяте суровините?
– „Нефтохим” – Бургас. Търсенето на пазара определя конкретния асортимент от кофички, Рубик кубчета, кегли и обръчи, които произвеждаме.
– Ако днес трябва да избирате бихте ли се захванали с нещо подобно?
-По- скоро с търговия, а не с производство. При всички случай е необходимо да се вложат собствени средства. Държавата с нищо не помага. Самите ние за 18 г. нито лев не сме видели. Предпочетоха да дадат машините на вторични суровини вместо на нас. Въпреки това няма да се отказваме, борили сме се и продължаваме да се борим. Наши клиенти са някои от детските градини „Звънче” и „Зорница”. Лошото е, че с нас си отива и производството. Никой млад човек не иска да произвежда и създава блага. Освен това сме специалисти по всичко. Ако се счупи нещо трябва сами да го поправим. Правим всичко с цената на минимална печалба.
