„В тази книга съм вложила цялата си представа за любов“, каза Мария Лалева на представянето на „Пътища от огън“ в Самоков

Анна Манова 

Писателката Мария Лалева гостува за втори път в Самоков. Посещението й бе във връзка с излизането и представянето на най-новия й роман „Пътища от огън“ и е част от стартиралия в началото на април месец „Маратон на четенето“. Домакин на събитието бе Общинска библиотека „Паисий Хиледнарски“.

Лалева запозна самоковската аудитория с детайли от новия си роман, като преведе читателите по част от пътя, който е изминала по време на създаването му. Тя сподели, че „Пътища от огън“ всъщност предшества първата й книга „Живот в скалите“. Но третият роман е много различен по своята същност и отнема повече време за написването му – цели 6-7 години отлежава в съзнанието на писателката, за да се появи на бял свят точно сега. Все нещо не й е достигало, търсила е кое е то и накрая разбира, че това, което не достига на „Пътища от огън“ е щипката мистика. И така се появяват скалите и отшелника в романа. Особено появата на отшелника, както подчерта Лалева, е нужната спойка, за да стане книгата цяла, той е необходимият мост между границите.

Това не е книга за войната, както често определят романа. Това е роман за разделението на свои и чужди, за приемането, роман за надеждата и за любовта. Войната просто е една от нишките, които протичат през него.  Желанието на Лалева е книгата да започва с мир и така да завърши, но по средата поставя много пътища от огън и много герои са изпепелени.

„Често определят романа като „мъжка“ книга заради многото мъжки образи в нея. Но истината е, че тя започва с това как жените пеят на хляба. И така завършва. Един приятел ми каза, че някой трябва да остави жените да подредят света. И аз няма как да не се съглася“, каза Лалева и продължи: „Голямата дума на тази книга е надежда. Така се казват и две от героините в нея. Надеждата, че чрез болките растем. Надежда, както казва един от героите, е единственото лекарство за болетта на тоя свят. В тази книга съм вложила цялата си представа за любов“.

В романа има и много символика. Един от символите е огънят – да запали онази тънка струя и интуиция, че човек по рождение носи способността да обича другия преди да го е намразил и преди да го е отрекъл. Или както се казва в романа, че все някой трябва да твори света, вярвайки в това.