Монотонен, безвкусен, с липса на стил и класа, „свърталище” на застарели идеологически разбирания и отминали етични модели на поведение.
Градът е станал „спирка” на младите … спирка, на която всеки с нетърпение чака да мине „бързият влак” и да напусне това „очертание”, наречено Самоков. Градът, това са хората…и това, в което се превръща всеки един от нас като личност, която допринася за благоприятното му развитие или подпомага за неговото падение.
Чертаем си граници, едно толкова безсмислено начинание, толкова безсмислено, колкото и фактът, че хората взаимно си поставят етикети.
С тях се нагнетява излишно напрежение и същите тези граници не позволяват създаване на нормална комуникативна среда, в която да се усеща чувството на обединение и сплотеност
Градът ни трябва да добие облик, съответстващ на европейските модели, но не само като външна архитектура, но и да се усеща живецът във всяка една частица от него.
Трябва да „ампутираме” суетата и предразсъдъците от съзнанието си, защото иначе рискуваме да си останем завинаги „роби” на дребнотемието и завистта. Целият ни град е „опакован” от безпристрастност, злорадство и липса на активизация от страна на младите –а именно те са „главният източник на енергия”, който вдъхва живот на това сгромолясващо се, застинало във времето кътче.
С огромни крачки се насочваме към и без това ескалиралата и необратима угнетеност. Над повечето от нас е „легнало” безпаричието, но не всички реагираме по озлобен начин, насочен към съгражданите си. Има рецепта срещу това обезличаване, единственото условие е да погледнем вътре в себе си и да отключим креативния си потенциал.
