Интервю

„В България няма единна държавна политика за насърчаване на навиците за четене”

  Главният библиотекар на Общинска библиотека „Отец Паисий” Албена Ихтиманска
пред „Самоков 365”.

Модерно е да се чете. Това доказват милионни тиражи на книги, които се издават в Западна Европа и Русия. За разлика от тази част на Стария континент обаче, положението в България е малко по-различно – по-малки тиражи, по-малко продадени книги. На какво се дължи това?
  Възпитаването, насърчаването и затвърждаването на навиците за четене е една от най-важните отправни точки, подпомагащи развитието на личността. Това е задача, за чието адекватно решение е необходимо участието на цялото общество. В страните от Западна Европа проблемите за насърчаване на четенето от много години са се превърнали в държавен проблем, за чието решаване и преодоляване са намерени различни начини чрез реални и действащи от дълго време програми. Добър пример за това е немската програма „Старт в четенето”, зад която стои Федералното министерство за образование и изследвания. Решението за създаването ѝ е следствие от шока на немското общество от резултатите на изследването PISA. Тогава се решава да се заимства опитът на Великобритания за ранно образование при децата. За успеха на програмата допринася и нейното системно прилагане – във всяка детска градина и във всяко семейство, което има деца в предучилищна възраст.     
  Докато в България няма единна държавна политика за насърчаване, развиване и затвърждаване  на навиците за четене като начин за преодоляване на неграмотността сред учениците.
 Има ли  интерес към книгата, макар и  като към книжно тяло, от наблюденията Ви в Библиотеката?
  За 2012 година нашите читатели са прочели около 60000 книги. При различните групи обаче четенето е неравномерно. Най-малките и учениците до 5-6 клас са най-активни. Делът на тези, които четат книги във възрастта 15-19 години драстично намалява, което отново показва, че връзката книга- ученик се „къса“ след началното образование. Но пък  младежите са и групата, която в най- голяма степен цени контактите с връстниците си и там, където директното общуване не е възможно, по- скоро е заменено с виртуално (чатове, Facebook и други социални мрежи), отколкото да се отдаде време на индивидуални занимания, каквото е и четенето. Общите теми на разговор в тези групи все повече се диктуват от киното, модата, забавленията и много по- малко от книгите. Но не трябва да се пренебрегва факта, че четенето в детството намалява риска при тийнейджърите да спрат да четат, когато навлязат в пубертета. Младежи, на които е четено, по-рядко губят желанието да четат от младежи, на които не е четено.
 А интерес по-скоро към електронния й вариант?
  През 2012 е отбелязан 50% ръст в продажбите на е-книги, което показва нарастващ интерес към тази нова форма на книгата. Макар че по-голямата част от тях са учебни помагала, разговорници и книги за обучение по чужди езици. По-голям интерес към тях има от страна на младите хора, което се определя от факта, че те с по-голяма лекота използват текстове в електронен формат, притежават мобилни устройства  и всъщност това да са гъвкави в ежедневието си е от голямо значение за тях.
Говорейки за модерни тенденции, идват ли млади хора с конкретни желания за книги, като изключвам тези, които по принуда идват, за да търсят разработки преди класна работа?
Има млади хора, които са наистина амбицирани и четат много, и то сериозни заглавия. А интересите на масовия читател клонят към  нашумелите в момента произведения. Обикновено това са книги, които са филмирани. Допреди няколко години поредицата за Хари Потър държеше първенството. Сега интерес будят вампирските поредици като „Здрач”, „Дневниците на вампира”.  По-малките продължават да се забавляват с приключенията на Франклин и Лили чудото.
 Има ли пряка връзка между четенето и осъзнаването на хората и  кога стана модерно да си посредствено грамотен?
  Последните изследвания (в Западна Европа) показват влиянието на четенето от най-ранна детска възраст върху развитието на говора при децата. Четенето е ключ към образованието, а всеобхватните умения по четене са важна предпоставка за личностно развитие, успех в професията и участие в обществения живот.
В общественото пространство вече са известни негативните за страната ни резултати от последното проучване на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA 2009). Резултатите сочат пряка връзка между добрите постижения на учениците и времето, което те отделят за четене. Формирането на умения за четене с разбиране е в тясна зависимост от интереса и интензивността на четенето при учащите се. И –да си посредствено грамотен не е белег на модерност, а на заболяване на обществото.
 Четенето е водещ метод за поддържане на добра форма на ума, как се приема тази максима от хората? И изобщо имат ли време хората да четат?
  Доказано е, че четенето изостря интелигентността, подобрява дейността на мозъка. Освен това, в днешния свят информацията е пари, а голяма част от нея се добива именно чрез четене.
 Четенето подобрява аналитичното мислене. Проучвания са показали, че четенето помага на хората, които го практикуват, да забелязват различни модели по-бързо и по-често от останалите. Така те по-бързо преценяват ситуацията и взимат решение.
 Прочитът на една книга може да преобърне човек на 180 градуса. Защото понякога той има нужда точно от нея, появяваща се като малкото камъче, което обръща каруцата. Или казано другояче, литературата е в състояние да подтикне някого към различни действия, само защото е срещнал невидима подкрепа от автора.
  Да не пропускаме и библиотерапията, чиято идея е , че чрез четене на подходящи книги, хората могат по-леко и бързо да разрешават собствените си проблеми. Ако имате проблеми в работата, скарали сте се с приятел, страдате от любовна мъка или просто ви е налегнала меланхолия, то тайната за преодоляването е книжна терапия.
  Днес животът на хората е изключително динамичен и натоварен. Тази динамика неминуемо стеснява свободното време.  От друга страна със стремителното развитие на редица развлекателни индустрии, четенето е поставено в една силно конкурентна среда, в която се състезава както за времето и за средствата, така и за вниманието на потребителите.
 Защо четенето е важно за подрастващите?
  Детската книга е неизменен източник на информация, който предлага на детето най-широк кръг от идеи, мнения и факти. Тя е извор на знания, нейното четене е свързано със собствения опит на детето и разбирането му за живота. Четенето може да осигури не само информация, но и да стимулира към собствени идеи (именно креативността е в основата на програмите на водещите световни училища и университети). Много е важно, че четенето насърчава въображението – за разлика от съвременните атрактивни средства за предаване на информация, които правят хората лениви консуматори– във визуализирания текст просто отсъстват неонагледени моменти. Писаното слово ангажира по-активно вниманието и мобилизира фантазията. Не на последно място – четенето на книги помага за по-добрата социализация на подрастващите (модерните държави отдавна изграждат стратегии за преодоляване на алиенацията сред младежите)
Книгите са всичко онова, което не откриваме всеки ден около себе си. Безвъзмездно ни предоставят измислени светове, в които се потапяме, без да ни е страх от неизвестното, “срещи” с нови и интересни хора, преживявания, за които бленуваме. Една паралелна вселена, в която намират място безброй измерения. Така че – Пътешествайте смело!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close