Злободневно

Ученик псува своя учителка в час, защото му свалила шапката

Този коментар е провокиран от едно събитие, за което прочетохме в профила на обичана от нас жена, която е учител в едно самоковско основно училище.
В първия момент, когато четеш нейната публикация в социалната мрежа, ти става потресаващо. За цялото време, през което е давала на децата частица от себе си чрез знанието, никога не е имало такъв прецедент и съвсем логично звучи въпросът: „Как да ходиш на работа с желание?”.
Българското общество показва за пореден път колко е болно. Оправданието не е в заетостта на  родителите и родителите едно време също са работили. Истината е, че децата са оставени на автопилот и никой не следи това дете какво прави, къде ходи, с кого се среща. Улицата е ориентир за добро и лошо, телевизията „пръска ценности” постоянно.
Децата не се възпитават, те са оставени сами да подбират кое е правилно и кое не. И представете си следното – пълната незаинтересованост на мама и тате, ако някой евентуално реши да им каже какво е направило отрочето.
Може ли да живеем в такава държава, Боже мой! В нея нищо ценно не е останало. Останало е обезверяването и апатията, дори към собствените ни деца.  Как се възпитава едно дете, че от устата му да излязат такива слова.
Българският учител е „кошчето за боклук” на всичките неудачи на родители и на деца. Едните, тъпкани с комплекси, другите, лишени от обич. Еднакво обаче при всички липсва уважение, няма ценности и възпитание.
 Идват поколения, в  които семейството „определя” като „ценности” бързите пари, без значение как са придобити, неуважението към родителите, обществото, закона, тоталната неграмотност.  Поколения, възпитавани в безогледен, арогантен, примитивен егоизъм.
Искам да завърша с думите на Ванга, които са абсолютно показателни в този случай:
„…В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо…”

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close