Вени Шопова:
Цените на лекарствата в България не са високи, доходите са ниски
Темата за цената на лекарствата не е губила своята актуалност. През последните няколко седмици обаче се заговори за рязкото понижаване на стойността на част от медикаментите. Дали това е възможно в условията на пазарната икономика, в която се намира страната ни или това е пореден опит за противопоставянето на лекари срещу фармацевти от една страна и от друга – пациентите. За компетентно мнение по въпроса потърсих Венцислава Шопова. От 1993 година тя е помощник – фармацевт, от 2000 година е магистър- фармацевт, а от три години – собственик на аптека. За ценовия дъмпинг, за участието й на Националния протест на фармацевтите, който се проведе в София, и за бъдещето на малките аптеки, разказва тя на страниците на вестник “Самоков 365” .
Иска ми се да започнем с това, защо няма денонощни аптеки в града? И каква е бройката на аптеките и фармацевтите в Самоков?
Мога да отговоря от позицията на собственик на аптека, а не на пациент. Ако има такава аптека, в нея трябва да работят поне четирима специалисти в областта. А самата аптека трябва да има възможността да изкарва достатъчно, за да може да си покрива всички разходи – наем, заплати и осигуровки. За момента в града нито една аптека няма тази финансова възможност и необходимия персонал. Иначе специалистите в тази област сме около 15 магистър- фармацевти и 7 помощник – фармацевти.
Как се формират цените на лекарствата?
Най-голям процент при формирането на една цена има производителят. Средно за България той е около 60%, след това нагоре по веригата има 20% ДДС и още около 20%, които остават между търговец на едро и търговец на дребно. В Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина аптеките са наречени търговци на дребно. Това определение аз категорично не го приемам. Лекарствата не са стока за търговия, това е отпускане на лекарствени средства и точно в това се състои разликата. Пациентът получава разяснения и препоръки, т.е осъществява се т.нар. фармацевтична грижа. Само за пример искам да дам една Испания, която е в криза и правителството реши да вдигне ДДС – то като цяло, за лекарствата то си остана 4%. В Италия е 6%. Ние имаме преференциален отрасъл с по-ниско ДДС и това за нашето правителство е туризмът, а не лекарствените медикаменти.
Кои лекарства се покриват от Здравната каса?
Лекарствата могат да бъдат разделени на две групи – по лекарско предписание и без такова. Лекарствата по лекарско предписание се разделят на такива влизащи в т.нар “позитивен списък”, който периодично се променя и допълва. Това са този тип лекарства, които трябва да са достъпни по всяко време за пациентите, с цел покриване на основните групи заболявания сред населението. Касата поема лекарствата в този списък.
Не трябва ли цените на лекарствата да са фиксирани и еднакви във всяка една аптека?
Това е една болна тема. За тази идея Съюзът на фармацевтите в България се бори от години. Никакъв резултат не е постигнат до момента. Не става въпрос само за настоящето правителство, проблемите се коренят 4-5 правителства назад във времето. Ако цените на лекарствата са фиксирани се решават изключително много проблеми само с един замах. Поредицата правителства допусна нещо, което е изрично забранено в Закона т.нар “вертикална интеграция” в България да бъде факт. Собственик на склад на едро е собственик на верига аптеки. В последно време се наблюдава следното явление: собственик – производител – склад на едро – верига аптеки. Тези аптеки работят без надценки, те правят невероятен ценови дъмпинг и все пак успяват сами да се издържат. Така или иначе тази “вертикална интеграция” изкривява пазара.
При такова положение какво се случва с малките аптеки?
Ако нещо не се промени, бъдеще ще имат само големите вериги аптеки. Малките аптеки няма да могат да оцелеят. Няма значение, че това е необходимата квартална аптека, където фармацевтът познава семейството ти, знае какво се взема като прием на лекарства. Идеята не е да продаваш повече лекарства, а да си в помощ. Когато има верига там има работници, те имат указания и се отпускат лекарствата, от които имат най-голяма изгода, никой не вниква в същността на проблемите. Там говорим за процентите, които ще носят печалбите. Личното отношение отсъства.
Съвсем на скоро в София се проведе Национален протест на фармацевтите в България. Какво се случи там? Имаше ли представители от Самоков? Какви са Вашите впечатления?
Имаше около 200 човека от цялата страна. Опитахме се да представим нашите искания под прозорците на Министерството. Здравният министър Десислава Атанасова не благоволи да дойде при нас и да види защо сме се събрали толкова хора. Ние не търсим конфронтация и безсмислени спорове. За пореден път беше демонстрирана всякаква липса на комуникация. Просто не мога да намеря подходящите думи, за да изкажа разочарованието си. Коментарите си министърът направи само пред журналистите. От Самоков имаше 5 човека представители, което не е малко. Имаше и градове без представителство изобщо. Десислава Атанасова след протеста каза, че ще направи компромис и ще намали таксата за откриване на аптека в малките населени места с 50%. Тук не става дума за откриване, а за закриване на съществуващите такива. Ние не говорим на един и същи език. Иначе имаше подкрепа от бъдещите ни колеги и от трите национално представени пациентски организации. Смятам, обаче че има съзнателен опит за противопоставяне на лекари и фармацевти, на противопоставяне на пациенти срещу фармацевти. Това разделение на протеста не се усети. Дано успеем да постигнем нещо заедно.
Кои лекарства са с най-висока надценка и защо? И кои са по- евтини?
Когато лекарствата са по лекарско предписание те са под регулация. Когато те са без рецепта (т.нар ОТС продукти), тогава държавата няма по никакъв начин как да контролира тези цени. Цената се определя само и единствено от производителя, който е регистрирал тази цена. Какво се случва в последните месеци, когато непрекъснато се съобщава за намаляването на една част от медикаментите? При разговора с производителите вероятно представителите на работните групи и министърът на здравеопазването успяват да постигнат някаква договорка за определен процент сваляне на една част от продуктите. Но какво прави производителят? Автоматично повишава цените на лекарствата от т.нар ОТС групи.
Какво се получава всъщност?
По този начин се получава един омагьосан кръг. Ако производителят свали някакъв процент надценка на един продукт, автоматично се повишава друг. За голяма част от страните цените на лекарствените медикаменти са фиксирани. Тази нелоялна конкуренция ще изчезне. За мен има огромна разлика между думите клиент и пациент. За нас хората, които идват да търсят помощ в никакъв случай не са клиенти, те са пациенти. При едни фиксирани цени доверието на пациента се печели с професионализъм, а не с 0.10 лв. разлика в цената.
С кои страни трябва да равняваме в това отношение?
Погрешно е мнението, че цените на лекарствата в България са високи. За нас има 8 референтни страни в Европейския съюз, една от които е Испания. Това означава, че най-ниската регистрирана цена по производител, в една от тези страни, автоматично става регистрирана у нас (преди облагането с ДДС). А Испания е референтна със всички страни в Европейския съюз. И въпреки това цените са по-ниски там. Това разминаване не идва от крайното звено във веригата – аптеките. Малките аптеки по този начин загиват. Системата на лекарство-снабдяването ще бъде съвсем срината. Ако тази тенденция продължи лекарствата няма да бъдат достъпни, ще бъдат налични само тези от първа необходимост, за останалите ще се чака. Ние рушим модели, които са доказали добрата си работа в множество европейски страни. Цените на лекарствата в България не са високи, доходите са ниски.
Кой трябва да направи компромис, за да може все пак да се занижат цените на медикаментите- държавата или производителите?
Думите на министъра на здравеопазването бяха, че трябва всички по веригата да направим компромис. В последните 15 години надценките на аптеките започнаха да бъдат свивани многократно. Става въпрос за най-евтиния клас лекарства. Като най-крайни във веригата от наша страна са правени многократно компромиси. Пациентите не го усещат, защото в днешните пазарни условия не работим с пълната надценка. Да не говорим, че има лекарства по Здравна каса, за които в аптеките няма 0.01 лв. надценка. Пациентите може и да не почувстват разликата с намаляването на тези 2%, но калкулирайки в края на месеца за една аптека тази разлика е доста значителна. С други думи два са механизмите, за да може пациентът да усети намаляването на цените – прякото договаряне с производителите и смъкването на непосилно високото ДДС.
