Няколко са храмовете в района на Самоков, строени през Възраждането, останали до наши дни, повлияни в по-голяма или по-малка степен от времето и атмосферните условия. Всеки един от тях носи нещо уникално и неповторимо в себе си. През годините всички те са били обект на проучвания, като основно интерес у изследователите предизвикват самата архитектура, както и стенописната украса.
Старата църква в село Марица „Св. Николай Чудотворец” е един от тези храмове. Тя е паметник на културата, строена в края на XVI в., преустройвана през годините, за да придобие сегашния си облик. Намира се в югозападната част на селото, като заобикалящата я среда в днешно време е меко казано неприятна. Заградена е с масивна каменна ограда, благодарение на което пространството около нея е запазило до голяма степен автентичния й облик.
Разбира се през годините и този храм е бил обект на набези от страна на „безверници”, но благодарение на дебелите си стени и „Божията помощ”, последиците върху него не са толкова сериозни и пагубни, както на други места.
През вековете
Първоначално църквата „Св. Никола” е била изградена полувкопана в околния терен малка еднокорабна, засводена постройка, с една полукръгла апсида. По тип сградата не се отличава от останалите църкви в Самоковско от времето на османското владичество. Вътрешността на храма представлява единен кораб, осветен от три малки прозорчета – по едно в апсидата, на северната и на южната страна. Към нея през 1830 г. е изградена нова, обширна пристройка, удължаваща наоса в западна посока, представляваща обширно засводено помещение от камъни, споени с хоросан, с правоъгълен план и два входа от запад и юг. По този начин първоначалната църква е била удължена и разширена. Добавянето на нови помещения към станали вече тесни църкви е било практикувано в нашата страна почти навсякъде. В района на Самоков почти всички църкви от този период са преустроявани нееднократно.
През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на нартекс. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 60-те години на миналия век.
Живописна украса
Цялата повърхност на стените и свода на старата църква е покрита със стенописи. Липсват обаче указания
, на кого е била посветена тя. Стенописите от този първи етап са изписани непосредствено след построяването на църквата върху глинена подложка. През годините, тези стенописи постепенно са поизбелели и разрушени на места. По дебелите около метър стени има пукнатини, които допълнително са повредили ценните живописни сцени. Тук могат да се различат светци Тодор Тирон и Тодор Стратилат, Свети Пантелеймон, Свети Козма и Свети Дамян. На северната стена на наоса са композицията “Моление” (Дейсис), включваща допоясните образи на Богородица и Христос и Свети Йоан Предтеча в цял ръст и паноамната сцена с конните фигури на Свети Георги и Свети Димитър. Също така личат и сцените “Благовещение”, “Рождество Христово”,”Сретение Христово”, “Кръщение Христово”, “Възкресение Лазарово”, “Влизане в Йересалим””Съдът на Пилат”, “Разпятие Христово”, както и композицията “Възнесение”.
Новата част на църквата от 19 в. също е изрисувана. Стенописите тук са в основата на свода, както и по самия свод. Въпреки че те се различават по техни
ка и багри от тези в старата част, има нещо, което до известна степен ги свързва, а именно разположението на големите медальони с образа на Христос по зенита на свода. В тази част на храма са изобразени сцени от Житието на Свети Никола, както и медальонни фризове с изобразени на тях пророците Мойсей, Давид, Илия, Елисей и Исай, Захарий, Соломон, Йезекил, Даниил и Авакум.
Тези стенописи са дело на самоковския зограф Иван Иконописец и след реставрация са в изключително добро състояние.
В наши дни
Днес, въпреки че в селото има нов храм, който се посещава, църквата „Св. Никола” е в сравнително добро състояние. Благодарение на извършената преди години спасителна реставрация, църквата е запазена. В момента покривът не тече, външните стени са подмазани, където има нужда, дворното място също изглежда поддържано. Личи си, че тази старина не е оставена на произвола на съдбата, и че за нея се грижат с голямо внимание.
Всеки, който има интерес и иска да посети този храм, може да се обърне към Отец Константин, който държи ключа от него. Той живее в двора на старата черква и на драго сърце ще ви покаже красотата на този забележителен паметник на културата. При нашето посещение голяма помощ ни оказа Стойчо Стоянов, на който изказваме изключителна благодарност.
За нас е важно подобни паметници на културата да бъдат популяризирани постоянно. По този начин те няма да потънат в забвение, а ще продължават да разказват своята история не само на нас, а и на бъдещите поколения.
