Култура

Цапнати в устата

„Език мой – враг мой” – е казал народът. Случвало ли ви се е да попаднете в такава неудобна ситуация, когато мислите едно, казвате съвсем друго, а събеседникът ви разбира трето? Колко често се случва някой да не ви разбира, нахоквайки ги с думите „ Ти български разбираш ли? Аз на български ли ти говоря? ” Е, да, но се появява въпросът, доколко българският език е български, доколко е пропит от чужди думи и колко сме свикнали с тях, припознавайки ги като типично наши. Не говорим за понятия от кухнята  и бита като мусака, айрян, кюфте, ракия, баклава, толумба и много други, за които разпалено спорят и дори стигат до бой представители на всички балкански народи. Те почиват по-скоро на културна основа.

Има обаче и думички, които със сигурност не са български, но дотолкова сме си ги обикнали, че ги употребяваме по-често от нашите. Тамън, евала, сакън, баш… чудесно служат за изразяване на мярка, желание, възхищение и какво ли още не. Опитайте се да ги замените с книжовните им съответствия – нещо липсва, не пасва, нали? И ако продължим в тази насока, ще ви дам още един пример – едно е да седнеш в ъгъла, а съвсем друго – да се курдишеш на кьошка. Някак по- свойски, по- мило звучи. А няма ли повече да ви засити една топла чорбица, отколкото голата супа? Ракийка и салата от домати в края на изморителния ден – колко българско звучи! Е да, ама не. за произхода на ракията можем да поспорим с всичките си съседи, салатата сме я заели от французите, а названието на червения зеленчук – от далечния за нас език на индианците. Макар и да не си признава, всяка дама се разтапя само при мисълта за шоколад. Дали сладкото удоволствие щеше да е толкова изкусително, ако не носеше в името си загадъчната парливост на земите и темперамента на старите индианци, можем единствено да гадаем.

И нека се пренесем в друга сфера. В работа правим презентации, тиймбилдинги, брейнсторминги, уъркшопи, ноухау. Седнем ли на компютъра, веднага започваме да тагваме, лайкваме, постваме, кликваме. И ако за нас, по-младите, това са напълно разбираеми понятия, за по-възрастните зеучат като някакви китайски бръщолевини. Ако сте от първата група, опитайте се да обясните на баба си или дядо си какво означава да имаш бъг в системата или да ти се ъпдейтне браузърът. И те обаче няма да ви останат длъжни с бисери като „ къде маа шлянци,  та те нема”, „ не го подонодвай, оти като ти отмаам един” и т.н. Е, ако не си изкарате някой кютек, то поне гюрултията докато се разберете, ще е сигурна.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close