Едва ли има човек, у когото думата „събор” да не предизвиква асоциации с веселби, песни, хора, срещи със стари, дори позабравени познати и роднини, гледката на цветни павилиончета и сергийки с най- различни лакомства и сувенири. Сигурно няма и човек, който с умиление да не си спомня за събора на село и посещенията у баба и дядо на село. И макар днес все повече млади хора да избягват подобни събития, макар традиционният събор да търпи все повече промени по отношение на организация и начин на провеждане, те имат дълбоки корени в нашата култура и са неизменна част от нея.
От незапомнени времена по нашите места се организират събори и се правят курбани. Съборът, това е начин да се върнем към корените си, да се почувстваме част от един колектив, от една общност, от една традиция, дори понякога без да си даваме сметка за това. Защото да съберат дадени хора, това означава да бъдат заедно, да функционират като едно цяло. Традиционно съборът се организира по време на някой голям християнски празник, заедно с храмовия празник на църквата в селото или града, а какво по-удобно време за това от летния период, времето на отпуските и доброто настроение? Това доказват и съборите по селата в община Самоков – съсредоточени в по-голямата си част в разгара на лятото, по време на Голяма Богородица, около Преображение, Илинден и др.
Няма по-приятна атмосфера от тази по време на подобен празник. От ранни зори всички в селото или градчето се стичат към църквата, за да запалят свещ за здраве и благоденствие на близки и роднини. Домакините бързат да приготвят подобаващи гозби за чаканите гости. А като че ли най-голямото събитие е приготвянето на традиционния църковен курбан. Той се организира за всички жители на селото или града и всеки трябва да вкуси от него за здраве, както казват възрастните. Традицията на приготвяне на курбан и принасянето на жертва в чест на божества или светци има много дълбоки корени още в Древността. Молитвите за милост или благодарност от както свят светува са били придружавани от жертвоприношения. Вярването гласи, че когато се молим за помощ или пощада или когато благодарим за получена добрина, молбата ни ще хване повече място, ако я подкрепим с нещо за ядене или пиене. А какво друго може да се принесе в жертва, ако не това, което човек сам изкарва със своя труд, със своята пот, ако не това, с което той сам се храни, това, което пие. В жертва се принасяли както растения ( ябълки, круши, грозде, диня, картофи, жито, царевица, боб), така и животни (бик, вол, ялова крава, петел, кокошка, пиле), риби, а също и обреден хляб. Най-често, разбира се, бива животно. Неизменна част от традицията на жертвоприношението е заколването на животното. От разказите на баби и дядовци знаем, че докато навремето се клал и приготвял курбанът и после – когато се започвало пиршеството, гласяла звучна музика, пеели се песни, най-често религиозни, в чест на светеца. Пеели моми, а в танца се включвали всички – моми, момци, булки. Месото се принася печено или варено. Традицията повелява, че за предпочитане е печеното, тъй като изпускало повече аромати, а от тях светецът се насищал повече и ставал по-милостив.
Не е за отхвърляне и най-популярната днес рецепта за курбан: 500 г месо (агнешко, шилешко или телешко), 1 морков, 1 корен магданоз, 1 глава кромид лук, 3 пиперки сиврия, 3 картофа, 5 дребни доматчета, 2—3 лютиви пиперки, 1 яйце, джоджен, 1/2 връзка магданоз, смлян черен пипер, оцет и сол на вкус. Месото се измива, нарязва се на не много дребни парчета, поставя се в съд със студена вода и се загрява на силен огън, докато заври, след което бульонът се отпенва и в него се поставят коренът от магданоз, леко запечените морков и глава кромид лук и сол на вкус. По-нататък варенето продължава на умерен огън и преди месото да е напълно омекнало, се прибавят картофите и пиперките, нарязани на парчета, а по-късно — доматчетата (цели или на половинки), целите лютиви пиперки и джодженът. Когато всички продукти омекнат, чорбата се застройва с предварително разбитото с 1 с.л. вода яйце. Застройката се пуска във врящата чорба през цедка, като ръката, която държи цедката, се движи непрекъснато. След пресичане на яйцето, чорбата се отстранява от огъня и при поднасяне се поръсва с дребно нарязания магданоз. Да ви е сладко!
