Това е тя:
От 1974 година започва нейната педагогическа практика като нередовен учител по музика.
Следват 9 години и половина работа в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки” и създаване на хор от 100 деца.
От 1987 година е учител в ПГ „Константин Фотинов”. Там работи 20 години.
Краят на 1988 и началото на 1989 създава първия мажоретен състав в града. В момента подготвя 10-ти подред състав. Момичетата събират грамоти, аплодисменти, купи не само в пределите на България, но и извън граница. До сега няколко от съставите са успели да покорят публиката на южна Франция, Италия и Анталия.
Три години е организатор на културните дейности към спортна зала „Арена” Самоков.
От ноември е секретар на Читалище – паметник „Отец Паисий”.
Срещам се с Теменужка Янкова на работното и място, заварвам я кипяща в работа. Какво по-добро време за интервю? Оставя всичко и с усмивка започва нашият разговор, който разбира се продължава повече от предвиденото. С любов говори за работата си и за мажоретния състав. И двете са се превърнали в неизменен спътник в живота й.
Нека започнем нашия разговор с Вашата педагогическа практика. Разкажете кога започнахте? Как се роди идеята за създаването на мажоретен състав?
Моята педагогическа практика датира още от 1974 година, когато завърших гимназия и започнах като нередовен преподавател по музика. След това бях в ОУ “Митрополит Авксентий Велешки”. Там работих 9 години и половина – всъщност там започна моята творческа кариера и опит. Създадох голям хор от 100 деца, една вокална група, която се превърна в корпус за бързо реагиране и взимаше участие в почти всички мероприятия на общината. През 1987 година започнах работа в Гимназията, това е и мястото, където съм била най-дълго – 20 години. Работех там с любов и отговорност. Много си обичах работата и младите хора, с тяхната енергия и всеотдайност. Тогава възникна идеята от страна на ръководството за създаването на мажоретен състав. Така в края на 1988 и началото на 1989 година се появи първият състав. В началото започнах само като музикален ръководител, но в последствие така ме обсеби идеята, че поех всичко – музика, хореография, костюми, сценарии.
Събираха възхищение и аплодисменти. Сега се подготвя 10 състав. Радвам се, че те успяха да се изградят като личности, да придобият самочувствие на красиви момичета. Научиха се да работят в екип и да разберат колко ценно е това. Обаждат ми се, не сме се забравили едни други. После се преместих в Спортната зала като организатор на културните дейности. Там работих три години. Взех си и мажоретките с мен. Където и да се преместя, все сме си заедно.
След дългите години педагогическа дейност се преместихте в спортната зала. Има ли как под един покрив да съжителстват културата и спортът?
Аз, като самоковка, много се радвам за спортната зала, която имаме. Защото е модерна и многофункционална, за много видове спорт. Но по отношение на моята област, културата, там има технически неща, които не са обмислени. Една от основните причини е недобрата акустика. Много е трудно да поканиш гостуващи състави, градът ни е малък и те се притесняват дали ще успеят да запълнят 2500 места. Място за сцена няма. При отборите всичко е на график и те тренират почти постоянно. И ние трудно можем да се вместим. Определено спортът и културата трудно се съвместяват. За да намеря място на мажоретките, например, изработих нов тържествен ритуал за изнасяне на знамената при откриване на големи международни състезания. Беше много интересно за всички гости, особено за чужденците. Снимаха момичетата непрекъснато. Близо 4 години изкарах там.
След това как се развиха нещата в професионален план? Как дойде поканата за секретар на читалището?
Явно е ставал разговор между хората от читалищното настоятелство. Ставало е въпрос за някакъв тип промени. Тогава ми се обади г-н Пашов. Той дойде в залата и ми обясни какво е неговото желание, а именно да доведем повече хора в читалището. Така той ми отправи предложението. Всичко това на мен не ми е чуждо като естество на работа. В читалището аз съм порастнала както се казва, свирила съм в хор тук, познавам всички самодейци, ръководители на състави и хората, работещи тук. Мога да кажа, че винаги, когато съм идвала съм посрещана много топло.
С какво усещане встъпихте в тази длъжност?
Дойдох с една позитивна настройка, искайки да обхвана всичко, колкото се може по-бързо. Имам огромно желание процесът на адаптация да мине възможно по-бързо. Доведох си и мажоретките тук. Няма как – ние сме си едно цяло (смее се). Всички много им се зарадваха, което ми е много приятно. И аз съм щастлива, че така добре бяха приети момичетата.
Какво заварихте на новото място?
Кардинални изводи за този кратък период не се наемам да правя. Това, което може мен много да ме радва е, че заварих 10 работещи колектива, а с мажоретките станахме 11. Приобщихме се.
Встъпихте в длъжност в една динамична обстановка, когато имаше театрални постановки, следват коледните концерти (бел. ред: интервюто е проведено по време на коледните концерти) разкажете малко повече относно организацията и екипната дейност.
Да, така е. Сега тече подготовката и репетициите за коледните концерти. Те са си традиция за читалището и се провеждат всяка година, но за мен всичко това е ново. Питам, ходя от човек на човек, интересувам се. Така се уча, получавам съвети, очаквам и упреци – няма как иначе. Моето участие ще се изрази в подготовката на нов сценарий и ново поднасяне на празничната програма. Искам да видя как ще се възприеме. Защото читалището е онова средище, което съхранява културно наследство. Всички запазени състави са обединени от любовта към изкуството и в свободното си време идват да вдишат от въздуха на читалището. А за да достига изкуството до хората трябва да се осъвремени по един много специален начин, за да може да се възприеме и от по-младите, а те от своя страна да го предадат. Всичко трябва да се напасне в темпото на новия живот. И това не се постига за година или две, а е една пътека по която трябва да се върви и всеки да предаде щафетата на другите.
Имаше ли нещо, което не е било съвсем както трябва в ръководенето на читалищната дейност?
Не мога още с идването да казвам такива неща. Навсякъде във всяка област нещо куца. Като цяло съм забелязала, че липсва позитивният тон. Сякаш много повече мрънкаме, а като погледнем работим, трудим се, правим нещо за града. Не знам каква е основната причина за това. Може би трябва да вложим повече настроение във всичко, повече желание…
Сега на кого ще разчитате в своята работа?
Аз не смятам да разчитам на отделната личност, моето желание е да работим всички заедно. За мен най-ценното е работата в екип. На това съм учила и моите момичета, мажоретките. Всеки, с каквото може просто да се включи, със съвет или препоръка.
Какво предстои след коледния концерт? Какво е записано в културния календар?
При нас седмицата на коледните празници започва в петък на 21.12.12. и това е основният ни ангажимент за момента. В новата година с идването започвам по календарен план, като има направена програма. Започваме да „обгрижваме” пролетните празници. Идеята ни е да направим нещо по-различно, като един да го наречем великденски фолклорен фестивал, с участието на съставите от селата в региона. Ще бъде нещо като фестивал – преглед, който цели да се обърне внимание на пролетните обичаи и празници. Предвидили сме и младежки фестивал. Имам много идеи. Нека има поводи за празници и поводи да се събираме заедно.
Това е последният ни брой за тази година. Какво ще пожелаете на нашите читатели?
Пожеланието към всички млади хора на Самоков, а и това са вашите читатели предполагам, е до всяко добро същество да застане по още едно.
