SOS за българската гора Върховият корояд продължава да унищожава огромни площи и в Самоковско

Анелия Балабанова

Корояд продължава да напада и унищожава стотици хиляди дървета из цяла България. С всеки изминал ден проблемът става все по-сериозен и заплашва водоснабдяването и околната среда. Масовото съхнене не пожали и горските територии в община Самоков. На извънредната сесия миналата седмица инж. Александър Кроснев – директор на ДГС-Самоков алармира, че проблемът се задълбочава. Това е видимо с просто око. Напастта се разпространява, защото е налице засушаване, което оказва влияние върху състоянието на дърветата. Нарушава се техният воден баланс и отслабва жизнеността им.

Върховият корояд е основният вредител и причинител на изсъхването на големи площи от борови култури. Той се вдълбава в кората и разкъсва проводящата тъкан на дървостоите и от там се нарушава хранителният и воден баланс на дърветата. Това довежда и до изсъхване, обясняват специалистите. Масовото съхнене на иглолистните гори, което поставя под сериозна заплаха цели екосистеми и водоснабдяването в някои райони. Оказва се, че се касае за мащабен процес, който излиза извън пределите на страната и засяга огромни площи. Според науката причините са комплексни.

Георги Костов – лесовъд, преподавател и бивш зам.-министър на земеделието и храните коментира, че особено притеснителна е ситуацията с частните собственици на гори, които дори не знаят за съществуването на такъв проблем в собствената им гора. Към това мнение се присъедини и инж. Кроснев като сподели, че отговорните институции полагат доста усилия, за да овладеят ситуацията. За съжаление при масово поразяване, какъвто е и случаят в община Самоков единственият изход е сечта. Ето какво разказа още директорът на ДГС-Самоков.

Г-н Кроснев, на извънредната сесия алармирахте, че отново се задълбочава проблемът с корояда. Какви бяха мотивите, за да го направите?

Мотивираме това, че всички хора се притесняват от едно такова масово нападение. Трябва да уведомим обществеността, че правим всичко възможно в борбата с корояда. За съжаление единственият изход е сечта на засегнатите насаждения.

На пръв поглед изглежда, че засегнатите площи са доста. Имате ли точна информация колко са те до момента?

Само засегнатите от миналата година на територията на държавните гори са над 1 000 дка., което е доста. Над 20 хил. куб. засегната дървесина сме отписали. Голяма част е усвоена, друга предстои да се усвои. Мога да кажа, че като цяло процесът на работа с този обем на нападения е доста труден.

Възможно ли е да се предприемат някакви превантивни мерки след отсичането на заразените видове?

Превантивните мерки, които предприемаме са свързани със сечта с цел ограничаване на бъдещо разпространение. Короядът е труден вредител и борбата срещу него е доста сложна. Могат да се вземат и други мерки, но за съжаление при този обем, който е при нас няма как.

Кои са факторите, които благоприятстват разрастването на нападението?

Короядът прегризва проводящата тъкан на дърветата и в резултат на това те изсъхват. Основните фактори, благоприятстващи развитието на този вредител са продължителното засушаване и повишаването на средногодишната температура.

Ако говорим за конкретни територии, къде е най-голям проблемът?

За съжаление почти навсякъде се наблюдава – на територията на Алино, по язовир Искър е доста интензивно разпространено, в Драгушиново, Злокучане. Наблюдава се и по високите надморски височини – Говедарци, в  Бели Искър също вече се появяват такива сухи петна, които всеки човек с просто око може да види.

След изсичането самата дървесина годна ли е за някакви стопански цели?

Това зависи изцяло от нас. Колкото по-бързо след нападането от вредителите се усвои дървесината, толкова по-годна е тя. За съжаление отписването на тази дървесина на отдели и съгласуването с различните институции отнема време. Самите процедури също са продължителни. Засега мога да кажа, че се справяме сравнително добре и дървесината, която добиваме е качествена и годна за употреба.

Споменахте, че един от вариантите за възстановяването на засегнатите площи е естественото залесяване. Доколко това е решение с оглед на цялостната ситуация?

Голяма част от нападнатите насаждения са изкуствено създадени. Такива са ивиците покрай язовира, засадени преди години с цел борба срещу ерозията. Това е допринесло за сравнително дългия живот на язовир „Искър”. След отсичане на тези насаждения се наблюдава доста добро възобновяване в голяма част от тях, което е от предимно широколистни видове. Мога да кажа, че в бъдеще те ще са по-устойчиви и здрави като насаждения. Надявам се в бъдеще да нямаме този проблем, който е сега с изкуствено създадените гори. Разбира се там, където няма естествено възобновяване, ние ще подпомогнем такова или ще създадем наново изкуствени гори с устойчиви видове, съобразени с условията, климата.

Какво Ви е мнението, дали тази ситуация ще се задълбочава във времето?

За съжаление опитът на стопанства като Кюстендил, Благоевград, където има доста засегнати площи показва, че в бъдеще тази неприятна ситуация ще се задълбочава. Проблемът специално за изсъхналите гори е собствеността. Там, където е държавна и общинска  гората има изградени структури и ние постоянно работим върху този въпрос. Там обаче, където са частни горите собствениците в голямата си степен не ходят всеки ден до гората да видят какво е здравословното й състояние и реално там се явява проблем. Защото короядът се настанява и се развива все повече и повече. Тези гори не се работят и не се стопанисват като държавните и общинските. Трябва да се знае, че частните гори в района не са малко.

ДГС-Самоков е част от стопанска структура – Югозападното държавно предприятие? Имате ли представа какво ще ви донесат нападенията на корояда като загуби?

Засега не можем да кажем, че ще има загуби. Може би при добра работа и бързо усвояване на тази дървесина, с което засега се справяме, надявам се и в бъдеще да е така изкарваме максималния икономически ефект от гората.