Зимата от миналата година ни припомни колко сурова и жестока може да бъде тя, след паднаха незапомнени количества сняг. Припомни ни също и това как запасите ни от дърва и въглища могат да хвръкнат през комините за около два месеца. Към днешна дата, хората са притеснени каква ще бъде следващата бяла гостенка и под път и над път се търсят дърва, за да няма изненадани неприятно през януари и февруари.
Няколко седмици вече се шири слухът, че върви масиран износ към Гърция. Това е така, потвърждават от двете горски стопанства на територията на града- общинското и държавното. Износ е имало и в предишни години, но не е ясно защо се усеща така силно този отоплителен сезон. Директорите и двете ведомства, Евгени Димитров (Общинско лесничейство) и Владимир Малинов (Държавно горско стопанство), са категорични, че не могат да оказват влияние върху фирмите, упражняващи дърводобивна дейност в района, защото в крайна сметка те са частници, не може да им се каже какво да правят.
От общинско лесничейство казват, че процесът на набавяне на дърва започва от пролетта, но през есента всичко се юрва да се запасява, което създава условия за високи цени. Кубиците дървесна маса, които ще добие общинското лесничейство от провеждането на санитарна сеч няма да отиват за износ. Предстои да се проведе търг за определяне на фирма, която ще изпълни това. Дървата ще са насочени към нуждите на местното население. Лесничейството получава списъците от общината, които на следващ етап ще се обслужват.
Според Владимир Малинов, напрегнатата ситуация е резултат от страха на хората по отношение на зимната обстановка- колко продължителна и студена ще бъде тя. Защото миналата година беше наистина тежка. Винаги е било така- запасяването започва от есента, съгласно това кой с какви средства разполага.
„В момента добивът върви бавно, защото участъците са трудни”, разказва Малинов, само 34% са добити от предвидените за тази година.
При разговорите си с фирмите, ангажирани с добив към Държавното стопанство, директорът получава уверение, че само 1/3 от материала отива за Гърция и де факто всичко останало остава за района. Няма опасност населението да остане без дърва.
Обезпокоени от слуховете за т.нар. списъци на чакащите, питаме за какво конкретно става въпрос „ Аз нямам нищо общо с тези списъци. Може би фирмите имат заявки занапред, не мога да го коментирам, защото човекът е играл на търг, спечелил е и дървесината един вид си е негова и може да прави с нея, каквото пожелае. Аз не мога да ги принуждавам , да оказвам натиск върху тях. Мога да ги помоля на добра воля първо да се снабди населението. Каквото се изисква от мен, ще го направя”. В този ред на мисли, обясни как се получава на практика ценообразуването, за да се избегне неяснотата върху него. Ценообразуването е комплексно: „Ако дървата се добиват в Яребковица, например, този човек има разход по добива, след това плаща на склад тук при нас с минимална печелба тези дърва идват на 65 лв за метър на камион, след като ги преработят(става дума за цепени дърва) нормално е да си сложи някой лев отгоре печалба- така идват до 75. По едно време тръгнаха слухове, че цените вървят към 85- 90 лв, което е спекулация с търпението на хората”.
На абсолютно противоположния полюс стои мнението на Емил Величков, представител на малките доставчици за района. „Нашият пазар страда, не можем да удовлетворим нуждите на хората. За мен това е престъпление и трябва да се забрани от държавата. Не може нашият пазар да страда, за сметка на други. Първо трябва да бъдат удовлетворени нуждите на местното население и след това да се мисли за други пазари. Цените вече се вдигнаха и няма да бъдат намалени. Липсата на дърва ги завиши, но дори и да има излишък, те няма да бъдат коригирани и няма да има спад. Трябва да отбележа, че това не е проблем само при нас. В Ихтиман и в други градове в областта се товарят тировете за Гърция, а на по- малките търговци не им се дава възможност да снабдят населението. Така хората остават без дърва ”. Думите му биват подкрепени от заглавия в националната преса, които сигнализират за проблеми из други части на страната.
Потърсихме кметове на произволно подбрани от нас села ( Доспей, Широки Дол, Ковачевци, Бели Искър ) по повод въпроса има ли недостиг на дърва за огрев . В селата ситуацията също не е ясна. Изготвени са и са подадени към Горското стопанство списъци с имената на гражданите, желаещи разрешително за добив на дърва за огрев, но все още няма раздвижване по въпроса. Навсякъде картината е една и съща – чака се разрешение от страна на Общината, но все още нещата са в процес на уточняване.
