Силвана Лобутова застава начело на селото през ноември 20011година, когато печели балотажа на кметските избори. Тя е омъжена и има два синове. Завършва Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” със специалност „Биология и химия”. Работи като учител няколко години преди да заеме кметския пост.
Как сте? Как се чувствате като кмет?
За момента добре, навлизам в релси, така да се каже, в същината на проблемите и на работата и се опитвам да ги разрешавам.
Вие сте много динамична, често се засичаме из Общината, прави ми впечатление, че постоянно тичате по задачи.
Слава Богу, хората от общинска администрация са ми съдействали на максимум винаги, когато имам нужда, срещам отвсякъде съпричастност и отзивчивост.
В какво се изразява същината на проблемите, какво беше състоянието на кметството?
Нещата, не само тука, а навсякъде не са розови, така, че и в кметството имаше доста пропуски. Определено има какво да се върши. Започнах с проблемите в самата сграда- тече ремонт долу в мазето, защото тука казват хората, че повече от 30 години не е било правено. Имаме една сериозно амортизирала водопроводна мрежа, която често ни изненадва неприятно с аварии. Така, че проблеми да иска човек.
Хубаво си говорим за проблемите, но пари откъде?
Парите идват главно от това, което е заложено в новия бюджет. Ще стигне за текущия ремонтв кметството, имаме средства за асфалтиране и за аварийни ремонти. Положението с инфраструктурата е същото като по другите села в общината- стара водопреносна мрежа, за канализация и дума не може да става, нямаме такава. По отношение на улиците- имаме една главна улица, която се поддържа в сравнително приличен вид, имаме 2-3 улици, покрити с нов асфалт, но останалото е трагедия.
Много сериозна работа ми предстои през следващите четири години. За съжаление, обаче, не всичко зависи от мене. Често изпадам в ситуации, в които трябва да го обяснявам на хората, чувствам се като между чук и наковалня. Но срещам доста разбиране и хората, забелязвам, че се включват активно към делата на селото.
Всяко село си има свои стълбове- кметството, читалището, кръчмата. Важи ли това и за Широки дол?
Читалището е в основа на всичките мероприятия. Читалище и кметството. Имаме и детска градина и децата, и учителките също се включват във всички празници. Слава Богу, от известно време се установи трайна тенденции към установяване на младите хора тук в селото, поради което не се усеща обезлюдяването. Пенсионерски клуб нямаме за момента, но съм придвижила необходимите документи, придружени с подписка към Общината. Трудна е издръжката, ще тежи при всички случаи, затова изчаквам- все пак Общината ще го издържа този клуб. Изчакваме, за да обмислим всички възможни варианти.
Разстоянието между Самоков и Широки дол ви спасява ли ви по един или друг начин?
Нямаме кой знае какво като възможности за работа, почти всички в трудоспособна възраст пътуват, но пък благодарение на това, че сме близо до Самоков хората остават тук.
Как сте подредили задачите си за лятото?
Лятото, като знам колко неща ми тежат на плещите си казвам- да се чуди човек откъде да започне. Идва времето на кампаниите по асфалтиране, изчаквам подмяната на уличното осветление, за съжаление изникват нови проблеми.
Мисля си, че личността на кмета не е толкова административна, а е преминала към по- преки задължения, смисъл, че си вид мениджър и отговорностите са огромни. Така ли е или бъркам?
Принципно, когато човек се нагърби с каквото и да е, трябва сериозно да си изпълнява задълженията. Не е само кметското кресло. Така, че аз съм се старала и като учител да си изпълнявам добре работата, за да съм доволна от себе си. В новата служба влязох малко по- предпазливо, защото все пак беше непозната материя за мене, но вече мога да кажа, че съм навлязла и това е решението- ако се захващаш с нещо, прави го както трябва, иначе по- добре не се захващай.
