Проект "Чужденецът"

Севделин Панев – битие между медицината и литературата

Завършили сте медицина, имате издадени литературни произведения и една книга. Двете неща не са ли много различни? В момента с какво се занимавате?
Не бих казал, че медицината и литературата са толкова различни, че да не могат да живеят под един покрив. И на медицина, и на литература човек се отдава главно по две причини – или от хуманизъм, или от честолюбие. Като студент много обичах да чета произведения на писатели – доктори. Спомням си с какво „актьорско” обожание съм чел Чехов, Булгаков, Аксьонов, Арчибалд Кронин, Съмърсет Моам, Артур Шницлер. И сега изпитвам същия възторг от четивата на младите колеги Калин Терзийски и Момчил Николов.
Ако мога най-кратко да кажа с какво се занимавам сега, то бих се изразил така: формално – работя към един nursing home, нещо средно между болнично заведение и приют за възрастни хора, а творчески – с опити да разпознавам как протича времето у хората.  
Писането за Вас какво е? Как можете да го определите?
Без ни най-малък опит за оригиналничене ще кажа, че писането за мен е като златотърсачеството. За едно зрънце злато трябва да пресееш тонове ненужен баласт. Най-популярно казано има два вида писатели – роби на думите и роби на действието. Мисля, че ако някога се добера до щастието да се нарека писател, защото аз само пописвам, то със сигурност ще съм от първия вид.
Как изглежда България от Чикаго?
На картата на света, която всеки ден гледам, България изглежда като едно врабче, в едно гнездо на някакво далечно дърво. Но откакто светът се е превърнал в информационно село връзката на емигрантите с България е почти ежедневна, сякаш е съседният щат.
В Чикаго, където живеете в момента, има голяма българска общност. Събирате ли се, общувате ли?
Българската общност в Чикаго не само е голяма, ами е най-голямата от българската диаспора – над 100000 души. И разбира се, събираме се и общуваме. Макар и по-малобройна от полската, гръцката, руската, украинската, сръбската и българската общност има с какво да се похвали – 2 църкви, 7 училища, 5 вестника, 2 танцови състави, „Съюз на художниците”, „Съюз на писателите”, няколко български заведения и … е, стига толкова, да не излезе „много шум за нищо”.
Има ли сформиран литературен кръг от български писатели там?
Преди година и половина създадохме „Съюз на българските писатели в САЩ и по света”. Председател е Георги Витанов – Богат, секретари са Калина Томова и Василен Васевски, а в управителния съвет са още Симеон Гаспаров и Николета Кравченко. Срещаме се веднъж месечно и през изтеклото време проведохме много четения, осъществихме видеовръзка с варненските писатели, срещнахме се с Елизабет Костова и ето, накрая издадохме и първия си алманах. С неоценимата помощ, разбира се, на Държавната Агенция за българите в чужбина.
Кога и къде ще се състои представянето на алманаха „Българско слово и багри от САЩ и света”? И чия беше идеята за неговото съставяне? Разкажете малко повече.
Алманахът ще бъде представен в Чикаго на 6-и октомври в Oakton College. Специално за представяненето ще пристигнат председателят на ДАБЧ Росен Иванов и главния експерт Иванка Славчева. Идеята се роди още в самото начало при нашите първи дискусии, но най-голяма заслуга за събирането на текстовете и осъществяването на връзката с ДАБЧ и авторите (защото някои от тях живеят в Европа), е на Калина Томова, Василен Васевски и Георги Витанов – Богат. Аз само имах дързостта да поискам помощта на ДАБЧ чрез Иванка Славчева при една среща с тях в Чикаго.
Довършете изречението: “Човек е толкова голям, колкото…”
Човек е толкова голям, колкото голяма е любовта, която може да даде на хората.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close