Из непубликувания ръкопис на Христо Семерджиев – „Самоков и Околността му – принос към историята им от турските завоевания до Балканската война”, съхраняван в Исторически музей Самоков.
„Те са села или махали, разположени в гънките на една котловина по притоците на Искъра в най-горното му течение. Тая котловина в сърцето на Рила се свързва със самоковското поле чрез едно тясно дефиле под връх „Иван Шишман” наречено „Чаушчик”, види се имало е кула с някой пазач дребен чауш (стража). Сутрин и вечер тук духа вятър, който зимно време е много силен и мразовит. В това дефиле се събират водите на Бели и Черни Искър. На едно протежение от 20 м. много лесно се различават следите от черни струи. След турското покорение тия места били празни, по-късно се заселили предците на днешните искровци като крепостници на някой си велик везир Ахмед паша във времето на султан Сюлейман Хан I(1519-1566). Ето самия документ:”Покойният велик везир Ахмед паша купил със свои пари от някой си Бейгирджи Ях известни празни места, називаеми още от завоеванието с имената Бели Искър и Черни Искър, находящи се в самоковска околия и издействал да се облагат с определен императорски данък от сто аспри. След това с робите, които той купил със собствени пари, основал на тези места селата: Българе, Маджари и Сърби, които благодарение на неговите станали цветущи. Той подал молба да му се издаде крепостен акт за казаните села и празните им места. Вследствие на тая молба покойният султан Сюлейман Хан благоволил да издаде крепостен акт в силата на който Ахмед Паша станал притежател на поземления данък на казаните земи, на основаните от робите му три села, находящи се вътре в тези земи, на определените им землища, на находящите в тях обработваеми земи и пространства, както и на дърветата, реките, хълмовете, горите и др. принадлежности. Тъй също той имал право да се ползва от безстопанствения и дошел в неговите владения добитък, от държавни приходи, от имоти на изчезналите и безвестно отсъстващи, от глобите за престъпления и зловеяния, от храните и други приходи, както и от всички ширийски произведения и военни данъци. Той можел или сам да владее, като собственост казаните си законни емляци, или да ги продаде, или другиму да ги подари, или пък, ако пожелае да ги обяви за вакъфски, без да има някой право да се намесва… ”. По-надолу следва колко е обложил той селата. Селото Черни Искър, називаемо още българе товари с 10 330 асири, село Луди Искър, називаемо още Сърби с 6 175, село Таджилар, което се е намирало на вливането на лева река в Черни Искър с 3 615. Това село не съществува днес.
Населението на Искровете по тип, по носия, по обичаи, по говор, по характер – по всичко принадлежи към палакарците. Нека кажа накратко по нещо за всяка махала…”
