Между възвишението Средна гора – продължение на Продановския рид, и полите на Плана се открива един действително широк дол, низ който лъкатуши р. Палакария. Там, където тя възвива, за да вземе североизточна посока, в едно деренце на широкодолската рекичка – Влечова река – на 875 м. над морето е разположено селото. Както се вижда, то е взело името си от местото, където е разположено. Към 1860 г. селото имало 50 къщи, на 1873 г. – 54 къщи, с 114 мъже, на 1900 г. – 764 жители, на 1910 г. – 939, на 1920 г. – 1052, н
а 1926 г. – 1222 жители.
В околността му се срещат некои характерни названия на места, като: Куманица, Бокилов рид, Челни камък, Бурун камък, Даутово рудище, Горните ясли, Гарванова могила и пр. Около селото има много оброчища, като: „Св. Троица”, на югоизток страна, обрасло с стари дъбе; „Св. Спас”, градището, на 3 ½ км. северозападно, с остатъци от стари зидове; „Св. Георги”; на ½ км. към север; „Св. Илия”, 100 м. на северозапад от селото; „Св. Дух” – Китката, висока могила, цела обрасла с едри буки, на 3 км. северно, вижда се от Самоков. Над оброчището „Св. Спас” още личат зидове от калето, което е служило като брънка на веригата крепости, които ограждали от далеч София, а в същото време пазели и самоковско поле.
Поради рударството, което било главно занятие на селото, тук били заселени хора от трънско, какъвто е, например, родът Виденови. Над селото се намира един камък с подпис, за който споменвам в отдела за индустриалното минало на Самоков – железарството. Той свидетелствува за големото производство на железна руда тук и подобренията, които са правени в това производство.
Към 1810 г. близо при селото било дадено големо сражение на върлуващите по тия места кърджалии, наверно от тайфата на дупнишкия деребей Каргалията. Некъде тук бил пленен от тях по онова време и Хусреф паша.
По всичко се вижда, че селската църква „Св. Никола” е много стара от XVI или XVII в. Покрива й е поправян после, по подържание ония на митрополитската църква в Самоков, значи около 1800 г. Към първата четвъртина на XIX в. тя е продължена към запад. Иконата на Спасителя е правена на 1825 г. от ктиторите, наверно от първия самоковски зограф, доспееца Хр. Димитров. Иконата на Св. Троица е правена на 1856 г. от Н. Иванов, Консулата. Целата вътрешност на църквата и преднята стена на притвора са изписани. Селяните си припомват, че около 1860 г. тук свещенодействуват поп Христо Милошов, родом от самото село.
В турско време немало училище, такова се отворило след освобождението; обаче и до днес немат подходяще здание за целта. Поминъкът на населението е слаб; земледелието не възнаграждава, понеже почвата е бедна; изкарват по нещо и от гората, която обработват на греди и карат в София. От тук минава стар път за София през с. Железница или през Кокалски мънастир
