ПРОДАНОВЦИ
Два км. на северозапад от Самоков, в полите на Продановския рид, между две вади, прокарани от Искъра, на 920 м. над морето е разположено селото. Името му показва, че в него живеят наследници или потомци на некой си Продан. Изглежда че е било старо римско селище, защото до него се намира голема изкуствена могила, каквито римляните издигали на заслужили хора, само че разкопките, които направи бившия учител г. Хр. Марков, не дадоха резултат; сетне в селото и около него по нивите се изкопават стари тухли и камъни, отломки от зидини. Тука се намери и една медна плоча, войнишки диплом, от времето на Максентия и Максима, а на
могилата при дагановата воденица се изкопаха човешки кости. Около 1858 г. селото имало 17 къщи, на 1873 г. 27 къщи, 100 души мъже, на 1900 г. – 348 жители, на 1910 г. – 449, на 1920 г. – 515, на 1926 г. – 535 жители.
По забележителни названия в околността на селото са: Шкендерица, Папаз-скеле, Каур-чал, Аждарското, Додова могила и пр. Оброчища: „Св. Никола”, над селото, с остатъци от зидове; „Св. Петър”, на изток, на рида; „Св. Илия”, на север от селото, с зидове; „Св. Георгий”, над шосето Самоков-Дупница, в ръжанското дере. На Верила местността Смрадликата, личат остатъци от крепост; до Ръжана езерото, друга крепост.
В един турски документ за мерите на с. Вакарел се казва, че на 1550 г. (965 от иджара) с. Халино, Рельово, Злакучане, Продановци, Джемаат, Чамджал и х Бендер-Берлудак принадлежали на вакъфа на султан Михриман и съпругата му 
султанката Айше. До кога е траело това положение, незнаем. Преданието казва, че кърджалиите много пъти безчинствували по селото. В турско време населението споделяло съдбата на останалата рая – да работи по поръка на самоковските бейове на видни и мадани, като гори и превозва въглища, руда и пр. То не притежавало почти никаква поземлена собственост, която била само в ръцете на самоковските турци. Едвам след освобождението земята минава на селяните чрез покупка. Сега селото е в добро положение, което се дължи доста и на работливостта и трезвеността на населението му.
Църквата „Св. Архангел Михаил” е гевгирена постройка, издигната на местото на стар храм. От вън на стената личи следния надпис: „надпис на църковнославянски” Вътрешността на храма е зографисена и украсена много добре, по примера на градските църкви. Немали свещеници от с
елото, та такива дохождали от другаде. Некой си поп Стефан от Райово уредил и килийно училище тук около 1850 г. Днес в селото има ново училище, седъм чешми с изобилна вода и ред нови постройки по направление на шосето.
От юг на селото, ½ к. м. над пътя Самоков-Дупница минава стария друм, който пак слизал на Ръжана. От север, пред Червената земя пък минавал друг път за Рельово, Халино и пр. По него се превозвала руда и въглища за видните.
Продановци дало за обединение на българското племе в двете последни войни 14 човешки жертви.
One Comment