Поповяне
Освен легендата за двамата братя, които заселили Ковачевци и Поповяне, има и друго предание. Според него селото било на 3 км. по-горе, отдето е днешното Поповяне, на пътя за Плана. Синът на свещеника, некой си Яне, първ се преселил от там тук и така се нарекло селото Поповяне. Селото съществува още преди турското завоевание, защото има семейство Доганови – доганджии, а един рид се казва доганджиево. Стари родове са: Попови, Пишлякови, Гурневи, Гилищарови, Яшови, Беляджийски, Стрильови, Иванкови, Шугреви, Главеви и пр. На некои родове, като: Гашини, Кукеви, Берови, мъжете произлизат от трънско.
Сегашното село е на 980 м. над морето, разположено на р. Лустрица, която в горното си течение се нарича Гръчка река. На 1852 г. то имало 79 къщи, на 1873 г. – 81 къщи, на 1900 г. – 1065 жители, на 1910 г. – 1240 жители, на 1920 – 1402 жители и на 1926 – 1549 жители.
От старо време населението се занимавало с рударство. По Лустрица имало две видни: една до моста на селото, а другата по-нагоре; една видня имало и в Просени дол. Второто занятие на населението било скотовъдството: и тук в околността има много егреци за изхранване зимно време добитъка. Тукашните хора правени кираджалък дори до Цариград, работили като надничари по Хиршовата железница и пр. Тукашното население по-възприемчиво, по-събудено, по-чистоплътно от другите палакарци. Много са привързани към семейството; младите напоследък не посещават кръчмите. Хората са бавни, но издръжливи; късно се освобождават от чорбаджийския гнет.
Към 1833 г. както тук, така и по околните села се заселили по неколко семейства цинцари, които сега са напълно асимилирани. Към 1871-72 г. тук били заселени неколко семейства черкези, които ужасно тормозели населението с своите кражби. По-важни места в околността са: Гарвеница, Марков камък, Лизо, Стрелянска могила,Вуков дол, Турски дол и пр. Преданието казва, че турците, като съюзници на гърците, в едно сражение били до крак уничтожени от българите, та местото се нарекло Турски дол. По-важни оброчища са: „Св. Илия”, „Св. Георги”, „Св. Атанас” и „Св. Никола”. В клисурата до Сребърниковия чифлик, некога имало селище, което, може би, в кърджалийско време било пръснато.
Към 1840 г. тук имало учител некой си Илия, който бил и певец в църквата, след него бил такъв некой си Яне Яшов, шивач, поповянец. Той обучавал в къщата си 35-40 деца на църковен ред. Сега в селото има основно училище; построена е великолепна училищна сграда.
Църквата „Св. Архангел Михаил” е построена на местото на едноименната стара църква през 1882 г. Тя е масивна, с хорозан. Иконата на Спасителя, до Царските двери, е писана от Ив. Доспевски, брат на Станислав Доспевски. Целата църква вътре е изписана от самоковци зографи. По вътрешната си уредба тя надминава другите църкви в палакарския край.
Селото отстои 22 км. от Самоков, а 40 от София. Освен пътищата за тия два града има пътеки за Крайници, дупнишко, покрай Канабунар и Берова могила, за село Сапарево, за с. Тополница, покрай върха Дебелец – се през Верила планина.
Поповяне е дало за обединение на българското племе в двете последни войни 42 човешки жертви.
One Comment