Ковачевци
Преданието казва, че в далечно минало дошли по тия места двама братя, от които единият ковач, заселил Ковачевци, а другият свещеник, заселил Поповяне. Нашите стари хора наричали ковачи и майсторите в видните и маданите, и понеже тука имало много видни, възможно е да е имало цело село такива майстори. Дали има нещо общо това село с Ковачевци в Радомирско, нищо положително не може да се каже.
Както в Ярлово, така и тука всеки по-заможен селянин си има егрек – кошара. Такива има около 30, накацали по склоновете и падините на Верила. Там все летно време прибира сено и други фуражи за добитъка, като зимно време се докарва на същото место и изхранва. Те принадлежат на стари родове, които от незапомнени времена ги предават по наследство. Такива родове са: Духаловци, Гьошкаровци, Богевци, Поповци, Бижевци, Гусевци, Бошинци, Дойчиновци, Шалевци, Велковци, Клашмовци, Чияновци, Шакльовци, Лопаровци, Кьосевци, Брабушковци, Шехтановци, Джаджовци и др. Днешното село е на 1000 м. над морето, разположено между реките Слатина, от запад, и Страторищица, от изток, която често залива околните къщи. По-забележителни места в околността на селото са: Божин дол (наверно от некоя църква), Тимарен дол (на името на некой си феодал турчин), Станин дол (некое приключение), Кумански дол (следа от куманско население), Ястребов дол (свидетелствува за опитомяване на ястреби за отиване на лов на разни български, а сетне, може би, и турски велможи), Ипова дупка (тунел – скривалище, от гръцката епоха), Шарена църква, Селимин път (пътя за Ярлово, наверно прокаран от некой си Селим), Гръчка река, близо до Стари дол, в диплите на Витоша. Преданието казва, че там били избити 8 хил. души палакари – млади войници гърци, от което произлезло и името палакария. Там наблизо е и Янкуловото градище, остатъци от крепост, която служила на римляни, гърци, а най-сетне и на българите, наверно, наречена на името на последният защитник на София от турците – Янко или Янкул войвода. Други места: Петров кръст (оброчище в полето), Стани мех, Гробищата, Кодина могила, Кулите (над селото), Златен дол, Ревльо, Марков камък и пр.
И тукашното население се занимавало с плавене на желязна руда и претопяването й в четерите селски видни по р. Палакария. То добивало и злато или по-скоро продавало това си право на разни проходящи македонци от костурско, които дори до освобождението идвали тука да събират златен пясък с който си отплащали данъка на царщината.
Населението на 1852 г. (по тефтера на Г. З. Костов) било 112 къщи, на 1873 г. (според турските данъчни книги) било 114 къщи, с 374 мъже, на 1900 г. – 1364 жители, на 1910 г. – 1654 жители, на 1920 г. – 1823 жители, и на 1926 г. – 1963 жители.
Тукашните хора помнят, че Даскал Лазо от Долна Диканя сбирал деца в една къща около 1859 г. и ги занимавал на четмо и писмо. Днес в селото има пълно основно училище и прогимназия, и двете се помещават в нови сгодни помещения.
Населението е набожно – има две църкви в селото. Старата – „Св. Петка”, е строена в началото на XVIII в. От вътре има стари фрески в олтаря: от дясно на прозореца „Св. Василий”, „Св. Григорий”, и „Св. Иван Златоуст”. В ръцете държат разни надписи на български.
На последния е такъв надписа: „надпис на църковнославянски език”. Според нас съдържанието му може да се предаде така: „надпис на църковнославянски език”. Дата от страна на същия светец – М Ц А Ф… (месец февруари, ден 30) С К Н, наверно З С К Н – 7128 г. от сътворението на света или 1620 г. от рождение Христово.
Навътре в олтаря има добре запазени на стената две фрески на Св. Методий и Св. Милентий, с такива надписи „надпис на църковнославянски език”. окончанията на тия две надписа са предадени по местното наречие, което иде да каже, че в това ранно време е имало тук местен българин, зограф. Над престола е изписан образа на Св. Богородица, на средата с младенеца Христос; и една фреска, която характеризира стара епоха. Под това изображение и от двете страни на прозореца идентично е представен Христос с Иван Кръстител седнали, а пред тех маса с евангелие на средата, а апостолите слушат Божията проповед. Тази църква е на баира над селото, при гробищата, сега служи само за опеване на мъртавци.
Долу, в горния край на селото, е построена нова църква, храм „Св. Илия”; на 25 септемврий 1881 г. Тя е също изписана от вътре и в притвора.
От Ковачевци до София, през Железница има 38 км., до Самоков 24 км., до Ярлово 6 км., до Поповяне само 2 км. Сега в селото има телеграфопощенска и телефонна станция.
Поминакът на населението е слаб; употребяват големи усилия да подобрят земеделието и скотовъдството.
Село Ковачевци е дало за обединение на българското племе в последните войни 52 човешки жертви.
