КЛИСУРА
Думата Клисура е римска, преиначена от врата. Бенедикт Курипешич, който минал тук на 7 януарий 1531 год., нарича селото Слатино бърдо. Действително, има и сега местност, носеща името Речно бърдо, гдето е построено новото училище. Възможно е, реката тогаз да се е казвала Слатина, а сега нема име. В турските официални документи това село се именува Дервен лала или само Лала, понеже Лала Шахин в своите налитания в България достигнал до тоя проход и султан Мурад заповедал да го наречат на негово име. По-характерни имена на места в неговата мера са: Каур чал, Катър йол, Хайдушки кладенец. Оброчища са: „Св. Георги”, „Св. Никола”, „Св. Димитрий”, „Св. Илия”, „Св. Богородица”, „Св. Врач”, „Св. Петка”.
В турско време селяните горили въглища за маданите, срещат се имена: Изворна Изетина и пр. В кърджалийско време селото било расипано, защото тука се давал отпор на дупничкия аянин разбойник Каргалията. Селото броило 300 къщи, но се изселили в пазарджийско и провдивско, а тук останали само 15, разбира се най-бедните. При освобождението селото броило 30 къщи, а сега 84. На 1900 г. имало 316 жители, на 1910 г. – 397, на 1920 г. – 458, на 1926 г. – 526 жители.
Некога селото е било в котловинката до самия проход, а после се скрило навътре в реката; сега то на нова сметка пълзи към шосето. Намира се на 1220 метра височина и отстои 17 км. от Самоков, а 23 от Дупница.
От Клисура некога се отделял арнаутския път, наречен още Бинско, слизал в Червен брег и отивал към Козниците. Мерата на селото е много голема и богата, което показва, че там е имало големо селище. Поминъкът е оскъден, а може да бъде много добър, стига да има сговор и постоянство. Сегашната им църква „Св. Димитър” е правена през 1874 г. Големите икони „Св. Димитър”, „Св. Богородица”, „Исус Христос”, „Св. Ив. Кръстител”, са правени от З. п. Радойков.
Клисура дала за обединение българското племе през последните войни 21 човешки жертви.
One Comment