Говедарци
Както видохме, то е наречено в цитирания вече документ Говедаре – българи. Около 1575 г. се сдобило с тапия за мерите си чрез некой си Расул от с. Пеклилер. Това показва, че по онуй време българите още немали право да владеят пасбища и мери в Рила планина. Продавач е пеклилерската селска община в пловдивска околия. По всичко се вижда, че наследниците на великия везир Мустафа паша, на които султан Баязид II в 1508 г. подарил целата Рила, а, може би, и наследниците на великия везир Ахмед паша, копувач на свободните места по Искъра, са живели в Пловдив или пловдивско и от там управлявали имотите си. Ето защо в турските документи на Рилския манастир намираме да се казва на некои места, че планината Рила влиза в пловдивска околия. Това наложили тези влиятелни притежатели турци. В тапията се казва, че се продава пеклилерското пасбище с ганици: Кюлли дере (Кирилово дере), Къркъм, Кюмурджийския път, Касабалък (Къзалък) и в Надорския синор Кървакия. Право се взело 500 акчета. По-нататък от думата Самоков и печата на кадията Лутерулах Раджи. Твърде е възможно, щото това пасбище да е подарено от преките притежатели или наследници турци на пеклилерската община, която го продава.
Говедарци е известно в Искровете и под името Мацакурово, а същето има носи и село Гюргево, Дупнишко, до река Джерман. Наверно, говедарчани са се отделили от това село като овчари и говедари, а после се образувало селото. Това предположение е достоверно, защото по-рано, па и сега, кошарите на говедарчани са по р. Лакатица, близо до Сапарево и Гюргево; още украшенията на мъжките ризи – кенарите, са същите като на сапаревци и гюргевци; говора им е един и същ и пр.
Селото е разположено по двата брега на рекичката Гърковица, по пътя Самоков – Попова шапка – Рилски манастир на 1150 м. над морето. От Самоков е на 13 км. разстояние. Понеже е срещу Лъкатица, подухва сутрин и вечер местен ветрец. На 1852 г. то имало 52 къщи, на 1873 г. – 55 къщи, с 208 души мъжко население, на 1900 г. – 616 жители, на 1910 г. – 687, на 1920 г. – 843, на 1926 г. – 994. Мерите му граничат с ония на селата Маджаре, Мала църква и Доспей махала. От първото село то е далеч 3 км., от второто 2, а с третото образува почти едно село, само мерите го разделят.
Оброчища има в местността Мечкарица, в Календерица, наречено Мънастирището , в селската река, в Тупанковица (крепост) и пр. Намират се остатъци от някогашни видни по р. Лъкатица, по Борнатица, по Ивова река, по Клисурския дол, Сапаревските чаркове, по Правия Искър, по Гюлечица. Остатъци от някогашни самокови (мадани) се намериха пък под Урдина река, в местността Надарица – на мястото гдето се сливат двете Лопошници. Там бил рударския център в старо време, още преди дохаждане на турците, който като споменах и по-горе, се наричал Касабалък. Действително, на едно големо пространство наоколо личат остатъци от стари сгради. Преди две години (ок. 1924 г.) се откри някогашна златна мина в Гюлечица с един главен вход и 9 странични галерии.
В селото в турско време учителствал Христо Софиянеца, а сега има основно училище и прогимназия. Църквата е строена на 1877 г. Населението се поминава с изработване на дървен строителен материал, за което е образувало и производителна кооперация, която вече притежава и гатер.
Снимка: архив Мария Йончева
