Горни Пасарел
Както видохме, думата Пасарел е римска и означава мост. Селото е разположено на десния брег на р. Искър, срещу с. Калково, на 45 км. от София и само 15 от Самоков. В турско време тук имало три чифлика. На Рашид бег, на Хусни бег, на Кюлле Хасан. Ужасни оргии вършили турците с момичетата аргатки през време на жътва. Хоро се вило на чефлишките дворове и цигански зурни и тъпани вдигали шум до Бога, а развалените читашки синове посочвали от чардака, коя гяурка да се доведе при тех, за да задоволят скотските си страсти.
Около 1855 г. селото имало 60 къщи, а сега са 260; на 1900 г. то имало 1146 жители, на 1910 г. – 1289, на 1920 г. – 1429, на 1926 г. – 1541 жители. Около 70 семейства са изселени в София и другаде поради мъчния поминък.
В една турска тапия от 1266 г. = на 1851 след Хр. се изреждат границите на селската мера. Между другите имена се споменва Узун алчак, сега наречен Дългополянски дол, близо до границата на с. Калково и до мънастирчето „Св. Спас”. В този дол, наверно започнал в 1413 г. боя между синовете на Баязида – Мохамед и Муса. Впрочем тук била войската на Мохамед и помощника му Г. Бранкович, сръпски военачалник. От изток на селото, само че в чамурлийска местност, се намират „Дупките”, гдето е била войската на Муса. Боят се свършил на р. Искър.
В околността на селото се намират оброчища: „Св. Пантелеймон”, „Св. Георги”, „Св. Петър” и „Св. Илия”. Над Дългополянския дол е местността „Касапница”. Преданието казва, че тук некога турците извадили и изклали неприятните им селяни от околните села. Преданието говори и за схватки по тия места между турския аскер и кърджалиите, които нахлували в селото. И сега личат дупки и скривалища по гората над Пасарел, където населението се укривали от тия злосторници.
Населението в турско време се занимавало с въглищарство и с плавене руда по Искъра. Некога имало наоколо 18, а напоследък само две видни. Около 1855 г. имало тук килия, в която се предавало по църковен прочит. На 1882 г. било направено сегашното училище, което е вече мъчно да побере всичките ученици. В това село, за щастие преподават ред добри учители.
Преди да се построи сегашната църква, на същето место имало зидове, наверно остатъци от стар храм, където селяните разпъвали черги, а свещеникът ги причастявал. Сегашният храм „Св. Никола” е строен на 1844 г., което личи от следия надпис над вратата отвътре „надпис на черковнославянски език”. Близо да вратата на стената от ляво са изписани ликовете на главните ктитори Вучко и Станокя в тогавашната носия. Църквата е на неколко стъпала в земята, такива били нарежданята тогава на турската власт.
През селото минава пътя Самоков, Чекурово, Побит камък, Саранци и пр. Тоя път в старо време имал важно стратегическо значение. От тук отиват селски пътища за Крушовица, Джамджал, Вакарел, Чамурлия и пр.
Сега населението на Горни Пасарел се занимава със земледелие, скотовъдство, градинарство – тукашното зеле е прочуто, а също и с мливарство. По край селото има неколко десетки воденици, на които докарват мливо есенно време селяните от ихтиманското корито и от Вакарел. Напоследък некои от тия воденици се модернизираха и изваждат качествено брашно. Селяни млевари запивали по селските кръчми, като плащали с брашно дълга си. Имало случаи млевари да изпиват цели чували брашно. Па не само това: и овчарите пропивали припадающата им се час сирене. По едно време пиянството в селото взело големи размери. Тогава учителът Никифор П. Филипов организирал жените, които първи в самоковска околия повели борба срещу пиянството и затворили кръчмите.
Горни Пасарел е дал за обединение на българското племе в последните войни 44 човешки жертви.
One Comment