История

Селата от самоковско в началото на 20 век – Доспей Махала

Доспей Махала

  Някога в местността Чифлика, на 2,5 км. над днешното село, в дясно от р. Лъкатица, и под селото, се по същия баир, имало егреци на с. Доспей. По-късно жителите на тия егреци се заселили на мястото, гдето е сегашното село и образували Доспей Махала, по право Симоновци. По-главни родове в него били: Джамбазите, Марковци, Шумановци, Кленовци, Джорговци и пр. След време Шумановци и Марковци се заселили по-горе и образували нова махала – Говедарци (не с. Говедарци). Като се обособили доспейските егреци в село Доспей махала, пристъпило се към подялба на мерата със село Доспей, като за граница се определил вододела. Обаче за дълго време доспеймахалци плащали данъка си чрез с. Доспей. Това нещо било до преди 100 на години, според казването на г. Д. Бързанов от с. Говедарци. В ръцете на доспеймахалци се съхранява едно владало за доспейската мера от 1660 г. Някой си Мустафа Деря, пак от с. Пеклилер, пловдивска околия, продал на жителите на Доспей-махала Симеон, Иван, Кръсто, Стойчо и всички останали жители на селото за 6 хил. аспри  така наречения Кюмурджийски Яйлак. За граници на същия се посочвали местности: Оби, Мандра, Мусала Хедин, Чаляк-Кая, Хабиб улук и пр. В превода не са посочени българските имена на тия местности. В друг един документ за спогодба между Говедарци и Доспей Махала с много по-късна дата (1862 г.) се споменава Чеча Самоков, който бил на мястото срещу днешното училище на Доспей Махала. Додават селяните, че според предание, имало там още два самокови: единият над, другият под Чеча.
  Селото е на 1160 метра над морето, покрай самия Черен Искър. На 1852 г. то имало 43 къщи, на 1873 също 43 с 159 души мъжко население, на 1900 г. – 549 жители, на 1910 г. – 704, на 1920 г. – 773, на 1926 г. – 935 жители. То е най-богатото село с мери и гори в Искровете. Населението в турско време се занимавало с въглищарство, а сега с приготвяне на дървен материял.
  На 1860 г. ремонтирали старата селска църква, благодарение на щедрата помощ на Дедо Стойчо Кленов от селото, но след освобождението селяните я сринали и издигнали на местото й сегашната. На 1864 г. издигнали сгради за пренощуване около светата вода, която е току до селото. Училището е ново и хубаво.
  Доспей Махала е дала за обединение на българското население в последните войни 34 човека жертви. Говедарци, Мала Църква и Маджаре са дали общо за същата цел 75 човешки жертви през казаните войни.

Снимка: архив Мария Йончева

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close