Долни Пасарел
Името му е римско, означава мост, наричат го и Пусти Пасарел, защото е изолиран в сред горите или пък, според преданието, защото пустел след чумата, която върлувала тук. Селото некога било на 2 км. североизточно от днешното си место, на местността Църквище, а тук при сегашната селска църква имало крепост. При училището имало оброчище „Св. Петка”, а също и метово? на мънастирчето „Св. Петър и Павел”, от гдето се управлявали мънастирските ниви.
По-забележителни местности в околността му са: Драгуншница, гдето се плавела руда, Ракита, Стражарски дол, р. Планщица и пр. На 5 км. от селото, по пътя за Самоков, гдето е прореза, има остатъци от крепости от двете страни на Искъра. Отсамната се нарича Еврейско кале, а отсрещната Равуля – Равульско кале. Преданието казва, че при покорението от турците в последното кале станала страшна сеч, защитниците били избити, та от това и крепостта се нарекла Равуля, което произлиза от ревуля – рев. Не можах да разбера, защо другото кале се нарича Еврейско. За да смекчат останалите живи защитници, турците дали войнишки–дервенджийски права на пет семейства от селото.
На 1857 г. селото имало 50 къщи, на 1873 г. – 59, с 280 души мъжко население, на 1900 г. – 1042 жители, на 1910 г. – 1181, на 1920 г. – 1245, на 1926 г. – 1378 жители. Сега селото е разположено на р. Искър и рекичката Ракита, която слиза от североизток и пресича селото. По-важни местности и върхове около селото са: Джоргова курия, Гарваница, Митов дол, Голата могила, Шарбаница, Крадати рид, Стриличка могила, Кралина поляна, Белия камък, Плечин, Криви град и Червени град.
Източният ветър тук се нарича Кривец, северния – Софиянец, западниа – Църния. Населението в турско време правило въглища за видните в с. Герман, а по-късно за самоковските. Некои селяни ходили да работят по турските чифлици из софийско. Друго занятие било скотовъдството, което днес е много развито, та около селото има 20-30 егрека. Некога и то преживявало кризи. Така, сто годишникът Дедо Стоимен Грозданов помни на два пъти имало мор по добитъка през негово време.
Поради метоха на мънастирчето тук имало килия за четене в турско време, а след освобождението дошел некой си Белия Даскал от Самоков. Църквата е стара. Тя била зарита с пръст. Зографията е нова, като много композиции са заимстувани от Рилския мънастир.
През селото минавал конския път София-Самоков. За два дни се стигало от единия да другия град. Неколко души селяни се занимавали кираджалък, като държали за тая цел готови коне. Често пъти при наводнение от Искъра се минавало по друг път – Горни Пасарел, егреците по р. Ракита и Долни Лозян.
На 5 ½ км. над селото, по пътя София-Самоков, в един живописен завой на Искъра, се гуши пасарелското мънастирче „Св. Петър и Павел”. Църквата му е направена върху стари основи, а зографисана на 1880 г. Иконата на „Св. Богородица” е направена на 1866 г., онези на „Св. Георги и Св. Димитри” на 1869 г., а дверите на 1874 г.
По край мънастирчето от югоизток минава рекичката Белярски дол, която иде от към с. Чекурово. При мънастирчето има запазена дъбова горичка, която е украса за околните голи баири.
Долни Пасарел е дал за обединение на българското племе в двете последни войни 59 човешки жертви.
