Селата от самоковско в началото на 20 век – Чекурово

Чекурово

  Селото е разположено в една котловинка на Бърдо-планина, в десно от пътя Вакарел – Горни Пасарел, на 25 км. от Самоков, на 20 от Ихтиман и 18 от Новоселци; сега се числи в Ихтиманска околия. Името си добило от просторните гори, които били около него, дърветата на които били с будаци – чекури.
  Преди освобождението тук имало малко къщи, а сега са около 250. На 1900 г. селото имало 884 жители, на 1910 г. – 1059, на 1920 г. – 1165 и на 1926 г. – 1388 жители. То е чисто българско, принадлежи към белодрешковците, макар че сега носията се е съвсем изменила.
  Населението е бедно; прехранва се с въглищарство, копаят се въглища за горене, което е на замиране, защото горите са вече изсечени, а сега се къртят и корените. Земледелието е слабо развито, а скотовъдството вирее добре: зимно време има около селото 5-6 саи, а летно време – около 10-12 егрека, с мандра. Лошото е, че тук се въдят много кози.
  В селото има 5 кръчми, които упражняват много лошо влияние; некои селяни са пропили целото си състояние. Правен е референдум за закриването им, който дал положителен резултат. Сега кръчмарите се опитват да правят контестация. Учителството е будно, на местото си. То се стреми да затвори кръчмите, а после да отвори кооперация и читалище.
Училищното настоятелство откупило едно здание за училище, което не може да побере всички деца подлежащи на учение, та е потребно да се построи ново училище.
  Църквата е правена преди 30 години; хората са набожни. Над селото има оброчище „Св. Димитър”, под селото – друго такова. На баира има едно кале. Последнето играло известна роля при защитата на София от турците. Тази трябва да е причината, че тук имало пет семейства войнишки дервенджии през робството.
  Под селото има кариера за бела глина, която се копае и чрез въздушна линия пренася на гара Новоселци в фабрика „Изида”. Тука има също и мина за каменни въглища.