История

Селата от самоковско в началото на 20 век – Бели Искър

Бели Искър

  Ами Буе, който минава през него на 1842 г., нарича го Махала с 30 къщи население; в тефтера на Г. Захариев Костов (Чорбаджийски) през 1852 г. е наречен по турски Ак Искър (Бел Искър), с 34 къщи, а на 1873 г. имал 37 къщи със 120 души мъжко население. Според статистиката на 1900 г. имал 557 души, на 1910 г. – 661, на 1920 г. – 708, на 1926 г. – 875. От Освобождението до 1910 г. селото се числило в доспейската община, а от тогава се обособява в самостоятелна такава.
    Къщите на селото са накацали по една височина по десния бряг на р. Бел Искър в една прелестна котловинка, на 1900 м. (надморска) височина, 7 км. северно от Самоков. Котловинката е заградена от юг с Орлови скали, от където започва теснината „Демир Капия”, от запад с възвишението „Връо”, от изток с местностите: Стрешковица, Големи дол, Соколец. Под Орловите скали се намира извора „Алти Самун” (Шест Самуна), 2 км. по-нагоре, се по дефилето – извора „Праздни торба”, по-нагоре – „Еди кафе” (Седъм Кафета) и пр. Легендата разказва, че някой пътник, като се напил от студената вода на първия извор, изял шест самуна, при втория изпразнил торбата си, а при третия изпил седем кафета. По-важни места в околността са: Ушите, Горна и Долна Алиница , На Коването, Люти дол, Арамийски Кладенец, Гръчка река, Кадън Кладенец, и пр. На 2 км. северно от селото, при местността Смаилица, имало селище за съдбата на което нищо се не знае.
    Някога под селото работил Бошков мадан, а над селото друг. Селяните горили въглища за тех и работили подкови в ковачници, числото на които било голямо. Днес населението се поминава от скотовъдство, земеделие горене вар и от приготвяне на дървен – чамов материал – под и над селото има десетки бичкии. Поради маданите, тук се заселили доста хора от кюстендилско и трънско краище. За такива се смятат родовете: Виденови, Тоневи, Чолеви, Грозданови, Георгини, Ружини, Радойкови, Стойчови и др.
    По ръст селяните са средни, набити; цветът на косата им е черен и рус, като преобладава последният; чело широко и изправено, нос правилен, рамене широки; силна и здрава мускулатура. Завистта задушава радостта, когато напредва съселянинът. В домашния си живот той е пестелив; в нравствено отношение издигнат; ролята на домакина в семейството е решаваща.
   Първото училище преди Освобождението се помещава в едно кафене, където преподавал някой си даскал Христо от София в продължение на две години. След него дошел Константин Блябов от Самоков и учителствал три години. След Освобождението учителствали през три години русняци. На 1884 г. било построено училище, което вече не отговаря на целта си. Църквата „Успение Св. Богородици” е построена на 1873 г. Свещеници идвали от околните села.
    В белоискровската котловина духа най-вече северният вятър, наречен Самоковеца, и източният, наречен Радоилеца. Първият донася ясно време, но и мраз, а вторият лошо време. Лятото е малко: почва късно и свършва рано. Първият сноп ечемик пада към края на август. Зимето е дълго: снегът в усойните места трае понякога до юни.
    През селото минава пътят Самоков-Банско, който се сега усилено работи от трудоваци. Голема надежда се възлага на тоя път, който съединява Самоковско с Разложко по дефилето Демир Капия, Налбант Чал и река Белица. Тук минава пътя от Самоков за Чамкория, кръстосват го пътеки и за горните села – Говедарци и пр. Летно време от тук минават много туристи, за да се насладят на хубавата му околност и приятни гледки.
    Бел Искър е дал за обединение на българското племе в последните две войни (Балканската и Междусъюзническата) 20 човешки жертви.
 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close