Самоков

Сърби за един ден – Едно пътуване до Пирот и Ниш

Рано – рано в събота сутрин ентусиасти от Самоков, София и Пловдив се отправихме към съседна Сърбия на посещение на градовете Пирот и Ниш.
Преминаването на границата се оказа само физически акт, защото не се усети фрапираща разлика с наша България – навярно това се дължи на историческия факт, че тези земи преди 1919 са били български и населението, макар да е полуасимилирано, пази топъл този спомен. Сърбия е с територия по-малка от тази на България, но ни превъзхожда като население- те са около 9 млн. Първият град, през който минахме по пътя си из сръбско беше Димитровград или Цариброд. В разказа си екскурзоводът Диана Карабожилова спомена, че този регион се води планински, понеже прави голямо впечатление процентът обработваема земя. За разлика от нас, сърбите не са загубили трудолюбието си. Различен е начинът, по който те усещат земята – за тях тя е основен източник на всички благинки и начин за съществуване.

Приближихме Пирот- град с население от около 40 000 души. Съвсем съзнателно всички сравнихме града със Самоков и бяхме категорични, че определено живеят по-бедно от нас. Една от причините е това, че части от Сърбия все още не са напълно възстановени от събитията през 90-та година на миналия век. Парите, дадени за рехабилитацията на страната не са достигнали до тези краища. През Пирот минава река Нишава- огромна изненада за цялата група беше начинът, по който е поддържано нейното корито. Чистота и само чистота са думите, описващи по най-добрия начин колективното ни впечатление. Използвали са всички свободни площи и са ги превърнали в паркове и места за почивка.
Хванахме пазарния им ден. Мисля, че напразно коментираме нашия понеделнишки пазар – в Пирот почваш да мислиш, че си на някакъв битак – отвсякъде стоки, пръснати и по земята, цели планини от яйца, очевидно домашно производство, чушки, домати, пшеница, млечни продукти – сирене и кашкавал. Тази първобитност, която витае там, ни върна назад във времето, когато подобен тип пазари не са били необичайни. Биопроизводството там е на почит. Цените бяха доста ниски, което подсказа за занижения начин на живот и стандарт. Градът е известен с килимите си, които приличат на нашите чипровски.
Преди да отидем на пазара, посетихме крепост от 14 век, известна като Момчилов град. Средновековната крепост прилича на нашата крепост Баба Вида и легендата я свърза с юнакът Момчил, станал независим владетел в Беломорието и Родопите. Доста занемарена за съжаление. Имало е проект за нейното възстановяване преди време, но явно приоритетите са се сменили.
Пътищата в Сърбия нямат нищо общо с българските – няма го това постоянно друсане и избягване на дупки. Дори и в градовете положението е същото. Мисля си, че това е една добра практика, която, не е ясно защо, ние не можем да приложим тук, у дома. Сравнението с дома е неизбежно, защото всеки мери със собствения си аршин.
Час и половина по-късно поехме към града на феите – Ниш. Градът заема кръстопътно положение като шосеен и железопътен възел на Балканския полуостров. През Ниш преминава стратегически важната магистрална артерия, свързваща Близкия изток с Централна и Западна Европа. Градът е с население от 240 000 души. Какво е мястото на града в нашата история? В средновековието той е бил в рамките на българската държава, а след идването на османците градът става център на Нишкия пашалък. В Ниш също денят беше пазарен и съвсем обърка представите ни за пазар въобще. Хиляди неща, пръснати директно по земята, осяваха цялото пространство около Нишката крепост. Търговията там има съвсем друг облик – продава се всичко и навсякъде. Целият този хаос, съчетан с температура над 40 градуса, ни съпроводи към крепостта – една от водещите забележителности на града. Крепостта е строена от турците в началото на 18 век, тя е една от най-запазените на Балканите. Стените са с дължина 2000 м, височина – 8 и широчина 3м. Построена е върху основите на римската крепост Найсус.
В свободното време тръгнахме да издирваме Казанджийското сокаче- нещо подобно на занаятчийска улица, където има много ресторанти и открити кафенета. Търговската улица на Ниш е на две нива – под и над земята. В ресторант „Бисер”, в близост до центъра, опитахме от емблематичното за Сърбия ястие- плескавица. Това е истинският вкус на месото, отдавна не се беше случвало да пробваме нещо толкова вкусно. А към плескавицата добавихме домати, които те наричат парадайски. Помните ли вкусът на градински домат? Такова удоволствие за сетивата няма. Освен това успяхме да упражним и част от думите, които научихме в движение – „хавала”, „изволите”, „менячница”. На центъра хората ни познаваха без много приказки и ни казваха, че сме братски народи – замислете се дали това би се случило в далече по-братска Македония?!
Натоварени с подаръци и сувенири, се запътихме към последната точка от план- програмата- Челе кула – кулата от черепи в Ниш. От нея е запазена само една малка част. В миналото е била висока 5 метра. Куха кула, в чиито стени са били вградени 952 черепа на сръбски бунтовници. Този епизод е сред най-жестоките в цялата сръбска история, разказващ за подвига на Стефан Синджелич. През 1809 година избухва въстание, в което сърбите са 12 000, а турците 40 000 редовна, добре въоръжена армия. По заповед на главнокомандващия Хуршид паша главите им били отрязани, одрани и изпратени като доказателство за победата на султан Махмуд II в Цариград, а черепите на 952-ма герои – вградени в кулата. Зловещо доказателство за мощта на османската армия, целящо да сплаши както сърби, така и всеки, дръзнал да се изправи срещу властта на империята.
С това нашето посещение в Сърбия приключи. Имаше сърби, които щом разбираха, че сме българи, пращаха много поздрави на родината ни и казваха, че въпреки всичко ние сме братя. Ние определено не се усетихме като чужденци там, причините са много прозаични. Но останахме с впечатление, че сме малко повече европейци от тях.
Невероятно преживяване, благодарение на което успяхме да видим и чуем много неща. Много история, подобна на нашата, нрав и привички, начин на организация и планиране. Оказва се, че колкото далечни, толкова сме и близки!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close