В многовековната си история Самоковската епархия се оглавява от владици с различни съдби, като всеки от тях е оставил някаква следа и принос в развитието на града.
При разкопките на Шишмановския рид край града на първото, най-долното ниво, бяха разкрити основите на православни храмове, както в самата крепост, така и извън нея. Мащабите на някогашните черкви, тяхното вътрешно разпределение, дадоха възможност археолозите да направят извода, че тук се е намирал епископски християнски център, съществуващ доста преди основаването на българската държава и много преди покръстването на българите….
….Борбата срещу гръцките владици е най-изострена, когато Самоковска епархия е оглавена от гръцкия владика Матей.
Митрополит Матей произхождал от аристократичен гръцки род. Майка му била дойка на султана, а млечното братство се счита за близко роднинство в исляма..Всичко това давало възможност на този самоковски владика да върши какви ли не деяния, без да се съобразява с турското управление на града и морала на местното българско население.
Наред с многобройните поразии митрополитът имал и благородни постъпки. Например той издействал от Цариград да се премахне от неговата епархия ангарията в турските видни и мадани.
Владиката имал навик да отива в самоковския затвор и без разрешението на турската охрана да разпитва затворниците по каква причина са вкарани там… Матей еднолично разследвал виновността на задържаните и ако преценил, че са невинни, ги освобождавал за ужас на кадии и заптиета.
…Има едно решение на гръцкия владика, с което самоковци се съобразяват и до ден днешен. Самоковският пазар в продължение на много векове е бил в неделя. Когато дошъл в Самоков, на митрополита му направило впечатление, че местното население вместо да е в черквата, през празничния ден се шляе из пазара и пиянства в многобройните кръчми. За ужас на всички Матей изместил пазара в понеделник и обявил неделята за черковен ден.
…Широкопръст бил самоковският владика, не пестял пари. Към митрополията създал модерна шивачница, която обличала многобройните му прислужници и лакеи в облекло, на което би завидяла и прислугата в европейските кралски дворове….Когато владиката тръгнел из чаршията, следван от тълпи деца, удоволствие на владиката доставяло да накара изгладнелите самоковчета да разграбят халвата, локумите, симидите, пуканките и останалите благини от продавачите. Щом децата се наяждали до насита, Дели Матей заплащал на търговците нанесените им щети.
…Много неща прощавали самоковци на „делията“, но едно нещо никога не му простили.. Това била слабостта на владиката към жените. Срещнел ли хубава булка, Дели Матей имал навика да й пусне жълтица в пазвата. Меракът му бил не толкова в пускането на жълтицата, колкото в опипването на деликатната касичка.
…Когато владиката изчезвал за по-дълго време, нашенци шушукали:“Мръснико замина за Серес да си цери срамните болести, дека ги фаща от дупнишките гювендии“.
Самоковската епархия на пръв поглед изглеждала прекалено разтеглена на юг, с отдалечени населени места от епархийския център. Но по тогавашния път по поречието на река Бели Искър, Белица и Неврокоп (Гоце Делчев), по долината на река Места, макар и да се пътувало с конски впрягове, се стигало сравнително бърже до Драма, Серес и Солун. Това е известният в древността „Път на подправките“. През него в продължение на много векове са прекарвали товари със зехтин, маслини, канела, черен пипер, дафинов лист, тамян, смокини, стафиди и други средиземноморски стоки за централна България, Влашко и Русия.
….За 13-годишното си управление на Самоковска епархия Дели Матей е гонен три пъти от града. Практически войната на самоковци с гръцките владици слага началото на борбата за независима българска църква. В основата на тази борба до извоюването на независимостта са стояли самоковските първограждани Димитър Смрикаров и Захари Хаджигюров.
Престижна е била Самоковската епархия, Самоков по това време е процъфтяващ град. Заможно население е имало и в други градове на епархията – Дупница, Якоруда , Белица, Банско Разлог, Неврокоп, Драма, Серес. Затова гръцките владици бягали от бедните гръцки епархии и са се надпреварвали да оглавят богатата Самоковска епархия.
Летоброенето на Самоковската епархия приключва през 1907г., със смъртта на последния самоковски митрополит Доситей…. Древната християнска митрополия, възникнала около „Пътя на подправките“ някъде през III и IV век и устояла на превратностите на времето в продължение на повече от 16 века, през 1907г. е разделена на три. Една част от нея – околностите на Драма и Серес, остава в Гърция, друга част преминава към новообразуваната Неврокопска епархия, а самоковско е присъединено към Софийска епархия.
