Самоковката Любослава Трайкова представи дебютния си сборник с разкази „Корени и светила“

Анна Манова 

Целият живот произтича от едно малко семенце, което покълва в почвата и стъбълцето му иска да поникне над нея, в търсене на светлината. Това е част от посланието, което отправя самоковската писателка Любослава Трайкова с дебютния си сборник с разкази „Корени и светила“ /издателство „Жанет 45″/. Корените всъщност са ония послания, които „покълват“ в душите ни и не ни дават мира. Цялото това случващо се движение вътре в човека е в търсенето на светлината и смисъла.

Любослава Трайкова представи дебютната си книга навръх 1 април /вторник/ в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“. Това постави началото на поредица от инициативи, посветени на книгата. От началото на април започва поредното издание на „Маратон на четенето“.

В книгата си Любослава събира разкази, които е писала в различни периоди от своя живот. Намира писането като хоби и определено не се има за графоман. „Най-възрастният“ й разказ, както самата тя го определи, е на 26 години. А дебютната й книга излиза едва сега. Трайкова завършва ПГ „Константин Фотинов“ в паралелка с интензивно изучаване на немски език. След това учи журналистика /НБУ/, завършва магистратура по електронни медии / Софийския университет/ и творческо писане. Работила е като редактор и сценарист. Разказите й са публикувани в „Литературен вестник“, „Страната“, „Granta България“. Сред финалистите е на телевизионното предаване „Ръкописът“.

В сборника „Корени и светила“ писателката акцентира на двуполюсната природа на живота, в която се преплитат носталгия и надежда, болка и светлина. Многопластови и различни са разказите. Стилът й може да бъде определен като деликатен, но въздействащ. Един от разказите, поместен в сборника, бе прочетен пред присъстващата аудитория от Мая Малканова.

„В сборника става дума за няколко периода, които са значими за живота на всеки човек – юношество, младост и зрялост. Преминала съм през два от тях, сега успешно се настанявам от скоро в зрелостта. Аз не пиша лични истории, но пиша истории, които ме засягат лично“, подчерта Трайкова.

В книгата са намерили място различни общественозначими теми като насилието от деца над деца и придобилата наскоро популярност тема за насилието над животни. Един от най-награждаваните й разкази, „Игра на криеница“, засяга темата за жестокостта над животни. Сборникът завършва с оптимистична нотка, че винаги има по една малка светлинка, която надделява всички тъмни моменти в живота ни.