До началото на миналия век символът на град Самоков не е била нито Голямата чешма, нито никоя от многобройните джамии и черкви, а внушителната часовникова кула.
Местоположението на кулата се намирало между Голямата чешма и Байракли джамия – това е северната част на паркинга зад старата сграда на общината. Масивната постройка, иззидана от дялан искърски камък, е завършвала с дървена камбанария, в която е бил монтиран часовников механизъм. Неговата камбана е биела на всеки кръгъл час, толкова пъти, колкото е часът.
Интересна и неизяснена е историята на този часовник. На камбаната има старинен надпис „1630 год. 27 август град Року” Предполага се, че този старинен механизъм е донесен като трофей от многобройните битки, които са водели турците при опитите им за завладяване на територии във вътрешността на Европа. Преди години с тогавашния директор на историческия музей в Самоков Тодор Вълчев се опитахме да изясним къде се е намирал този град, но не можахме. Или е бил разрушен, или по-късно си е сменил името.
Има нещо много символично в самоковското времеизмерване. Самоковският часовник е първият в турската империя, който е показвал европейско, а не турско време. Разликата между двете времеизмервания е 6 часа. В турската империя времето е измервано по „халадайската” система – на обяд часът е 6, докато при европейската система, на обяд е 12. Тази настройка на часовника е по разпореждане на един от най-големите реформатори в турската империя, роденият в Самоков Мехмед Хюсреф паша. Този самоковец-полутурчин-полубългарин (бащата е турчин, майката е българка), получил европейско образование, на по-късен етап управлява половината Балкански полуостров, като седалището му е било гр. Сараево. Мехмед Хюсреф паша завършва живота си трагично. Недоволни от неговата прогресивна реформаторска дейност добро отношение към българите, турските големци настройват султана срещу него и по заповед на Истанбул, една нощ той е умъртвен.
В края на 19-ти век часовниковата кула силно се накланя на запад и общинската управа взема решение кулата да бъде съборена, като часовниковият механизъм се премести на камбанарията на Митрополитската черква.
Часовникът работи безотказно до тридесетте години на миналия век, когато след повреда местните часовникари вдигат ръце, че не са в състояние да го възстановят.
През 1986 г. при мен в общината дойде непознат човек. Представи се като стар самоковец, живеещ от дълги години в София – бай Крум Генов. Та този човек заяви: „Аз мога възстановя стария часовник на камбанарията на Митрополитската черква”. Не му повярвах, но бай Крум доказа, че не съм бил прав.
Интересна е историята на този самоковец. Роден през 1914 г., произхожда от стар самоковски род. В началото на миналия век баща му издава един от първите самоковски вестници – „Мусала”. Младият Крум Генов се увлича от техниката и е първият българин, конструирал радиоапарат, за което в началото на 30-те години получава златен медал на изложението в Пловдив. По-късно завършва ЖП училището в София. Разказвал ми е интересни случки как както началник влак го задължават да транспортира евреите от Северна Гърция и Източна Югославия до концлагера Освиенцим и за проблемите, които си е имал с Гестапо при опитите да помага на тези нещастни хора. В началото на 50-те години бай Крум е един от първите оператори в българската телевизия при нейното създаване. В последствие е работил в механичната лаборатория на катедрата по физика към Софийския университет, а трудовата си дейност някъде към 80-годишна възраст завършва в една от лабораториите на БАН.
Разказах всички тези неща, защото бай Крум беше един невероятен самоковец-патриот, който отнесе в гроба несбъднатата си мечта за възстановяването на самоковската часовникова кула.
Действително бай Крум възстанови стария часовник на камбанарията при Митрополитската черква и той работи в продължение на няколко години за ужас на живеещите около черквата, които непрекъснато се оплакваха, че силната му камбана ги буди през нощта.
Един ден, когато бяхме седнали на „чашка” с бай Крум, се роди идеята за възстановяване на часовниковата кула и то в по-атрактивен вид. По подобие на прочутия часовник в Прага в кръглите часове от кулата трябваше да звучи мелодията на стара самоковска песен, а през специално изработено прозорче-сцена, да се показват фигурите на самоковските възрожденци. Договорихме се общината да изгради кулата, а бай Крум да изработи механизмите, които трябваше след това да бъдат откупени от общината.
Архитектите предложиха новата кула да прилепне към грозния западен калкан на сградата на ТПК „Михаил Дашин”, там, където сега е механа „Голямата чешма”. Кулата трябваше да се извиси над сградата в действителната й някогашна височина от 30 метра и да е в комплект с търговски обект, чието изграждане щеше да е ангажимент на тогавашното общинско търговско предприятие. Проектирането на кулата беше възложено, бай Крум усилено работеше по механизмите.
Идеята не се осъществи по причина, че в края на 1990 г. с Постановление на Министерския съвет бяха прекратени пълномощията на всички кметски ръководства в страната и на тяхно място се поставиха временни управи с представители от различните политически сили. На тези хора най-малкият проблем им беше часовниковата кула и така това начинание пропадна.
След няколко години банка ДСК, където вече работех като директор, откупи от бай Крум един от подготвените за кулата часовници и звуковия механизъм. Часовникът беше монтиран на южната фасада на банката (където е и в момента), а в кръглите часове от поставения на покрива звуков механизъм се чуваше мелодията на стара самоковска песен.
Бай Крум много настояваше да монтираме и механизма с фигурите. Пространството пред южната фасада даваше възможност там да се събира публика, която да наблюдава атракцията.
На тавана на сградата заделихме необходимото помещение и майсторът поднови работата по довършване на механизма. Поръчахме фигурите и на самоковските възрожденци, които трябваше в кръгли часове да дефилират на импровизирания сценичен отвор. Бяхме се спрели на Отец Паисий – родоначалник на българското Възраждане, Захари Зограф – основоположник на българската живопис, Константин Фотинов – основоположник на българския печат, Никола Карастоянов – първият български печатар, Митрополит Авксентий Велешки, Чакър войвода и др.
Но явно и този път не беше писано това да стане. Аз напуснах банката, а след няколко години почина бай Крум.
Хората си отиват, но Самоков остава. Твърдо съм убеден, че един ден някогашния символ на града – часовниковата кула, отново ще намери своето място някъде в центъра на нашия град.
