Човек търси някаква работа и намира. При Петър Додов бялата лястовица на надеждата се появява под формата на собствен бизнес, който стартира през далечната 1996-1997 г. Началото е толкова трудно, колкото и всичко останало, с което се захваща човек” – разказва собственикът на „Петър Додов-Десон 91”. Фирмата произвежда строителни скелета и парапети, предназначени за износ във Франция, както и градински аксесоари за Холандия. Работи се по заявка и размери на клиента. Скелетата са основно два вида – предпазни и укрепителни като дружеството разполага със собствен превоз за тяхното транспортиране.
Едва ли ще открием топлата вода с констатацията, че нещата почти никога не изглеждат такива, каквито са в действителност. „Почваш едно, минаваш през друго, а парите почти никога не стигат”. Петър е от хората, които не се целят нависоко и имат реална представа за възможностите си. Проблемът на повечето негови колеги е, че не могат да направят кошче за боклук, а искат да произвеждат ракети.
Както стана ясно производството на фирмата е ориентирано изключително към външния пазар и това помага, но в известна степен. Никъде и никой не ти гарантира постоянна работа с постоянни приходи. Един от сериозните проблеми на местно ниво е в смяната на системата. От някогашните големи предприятия, работещи останаха единствено „Самел 90” АД и „Пластимо” АД. Една от причините е влошеният бизнес климат. Реални инвеститори в района липсват и тази тенденция се запазва вече от доста време. Въпреки тази нелицеприятна констатация, поглед напред винаги има, не липсват и планове за бъдещето, а надеждата винаги умира последна.
32 човека са заети целогодишно във фирмата на Петър Додов. „Моят работен ден продължава 20 часа и понякога дори повече. Телефонът ми винаги е включен”. Не липсват и инфарктните моменти, които са буквално всеки ден. Един от проблемите на хората е, че искат да живеят спокойно и да вземат много пари. Това няма как да се случи. Абсолютно валидна в такива случаи е поговорката „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората”.
Като вид съпътстваща дейност, фирмата извършва международни транспортни услуги за страните от целия Европейски съюз. На разположение за тази цел са осем собствени камиона. Два от тях са закупени с кредити по проекти за външно финансиране. По думите на Петър кандидатстването по европейски програми не е много добър вариант. Като пример привежда свой познат, който вместо да спечели, губи значителни средства.
Съществена част от управлението на една фирма са качествените кадри. Дали лесно може да бъдат намерени такива и липсват е трудно да се каже. Всичко е на въпрос на периоди, свързани с цялостната икономическа обстановка. Едни идват, други си отиват. Накрая остават тези, които си държат на работата. Петър признава, че е принуден да използва различни хватки за мотивацията на персонала. Един от най-разпространените методи са парите. Като управител на фирма е принуден да поема голяма отговорност и не са му чужди нито депресията, нито пък лошото настроение. „Когато работата върви, ми е кеф” – споделя той и бърза да отхвърли поредния неотложен ангажимент.
