Злободневно
С общи усилия можем да възстановим Искъра
В миналия брой публикувахме информация от Общината във връзка с проверката на река Искър. Според официалното становище няма установени нередности, с малки изключения – пропаднали на места прагове. Будни граждани, които следят от близо ситуацията алармираха, че това не е вярно. Според тях проблемът е доста по-сериозен. Ето какво коментира Благовест Коларов.
Трябва да си оправяме “бакиите” сами. Колко богат език имаме! Мисля, че тази дума е подходяща за случая, защото е израз на нещо ( в случая беля ), станала поради немарливост, незаинтересованост, безотговорност, некадърност и не знам още какво! Или може би заинтересованост на някои, обединени от лакомията и за нещастие, “облечени” във власт и пари.
Но тогава не е бакия, а добре премерен ход, далавера целяща лично облагодетелстване. Но аз съм от другата страна и затова по-горното определение за мен е по-важно. Как по друг начин да се определи тъжната картина от разкопаната и порутена река? Сега всички бягат от отговорност. Преди няколко дни получих писмо от Министерството на околната среда и водите, в което се казва, че не е в компетентността им да наложат на Общината ремонта на праговете и другите хидросъоръжения. Всички отричат да имат някаква вина за издевателството над реката. И Дирекцията дала разрешението, която би трябвало да упражнява контрол, и общинското ръководство, състоящо се в по-голямата си част от хора, които са били в управлението и в предишния мандат, и от Министерството на околната среда и водите. Но истината е, че ние, обикновените граждани, сме най-виновни, защото виждайки какво става, не предприехме нещо по радикално, като например да преградим пътя на багерите.
Явно, че с такава мафия не може да се процедира по нормалния установен ред! Нито сигналите на гражданите, нито проверките от София, нито доказателствата пред прокуратурата можаха да спрат апетитите на “акулите”. Сега Дирекцията дала разрешението констатира, че реката има” много добра проводимост”, стига да не бяха падналите прагове и подкопаната стена. Има си хас да няма проводимост при това издълбаване! Но самата дума “много добра” не е добра в случая, когато става дума за такъв погром.
Записано е още в протокола, че “изградените прагове на дъното на реката са компрометирани в по-голямата си част, и се нуждаят от възстановителни дейности”.
Кога? Това е оставено на благоволението на Общинския съвет. В писмото от МОСВ се повтарят пак препоръките от предишно писмо от месец септември 2012 г. към кмета, а именно да бъдат преразгледани договорните отношения с ГБС и условията, при които общината е дала съгласието си, както и при възможност да бъде изготвен и изпълнен проект за възстановяване на съществуващите прагове.
Е, това може и да не стане в обозримо бъдеще! Затова трябва да настояваме пред ръководството на общината, да се започне, макар и не в една година, постепенно възстановяване на коритото. При подписването на протокола от последната проверка подхвърлих една идея да се вземат дялани гранитни камъни от горния край на р. Боклуджа ( там и без това има вече доста паднали такива ) и да се направи нещо стабилно и красиво. Разбира се, на мястото на старите камъни ще се направи бетонна стена. БКС имат богат опит в това. Съвсем сериозно го казвам, но тяхното участие заедно с „Главболгарстрой” във възстановяването на р. Искър трябва да се ограничи само до финансиране, защото се видя колко бели направиха. Може да вземат участие и с техника, например 1-2 багера. Така, че малко по малко може да се направи нещо. Споменах, че старите прагове са направени от гранитни камъни и са със сглобка помежду си, затова са и устояли повече от 50 години. Освен това, цялото съоръжение прагове и стена са като един ансамбъл, направени от един и същи материал, и изглеждат много по добре. Аз бих си взел неплатен отпуск и бих взел участие в една такава инициатива. Мисля, че ще има и други мераклии. Нямаме друг изход, ако искаме нещо да се направи. С пожелание за повече инициативност от новото общинско ръководство!