Роден е в 1961 г. в гр. Бургас. Учи в Художствената гимназия в София от 1975 до 1980 г., а през 1990 завършва Художествената академия – София.
Участва в повече от 30 общи изложби като ученик, студент и след дипломирането си. Самостоятелните му изложби в цялата страна и чужбина наброяват повече от 40.
Автор е на графичният цикъл “Послание към света” , който наброява 33 оригинални творби, сътворени в продължение на 7 години. Творбите са огледало на съвременната цивилизация с възхода и падението на човека и обществото.
Телевизионните зрители го познават от цикъла рисунки на живо върху стъкло по музика на Борис Христов и българска народна музика в изпълнение на състава “Филип Кутев”. Част от самостоятелните му изяви показват неговите политически шаржове или психологически портрети на политици, видни личности от България и света.
През 1994 г. подарява на Белия дом портрет на Бил Клинтън и неговия кабинет, за което получава лично благодарствено писмо от президента на САЩ.
Рисува графика, пастел, акварел, молив и маслени бои. От 1995 г. започва да работи съвместно с галерия “Арета”, която организира повече от десет негови самостоятелни изяви в курортните комплекси “Златни пясъци” и “Св.Св. Константин и Елена” по Черноморското крайбрежие, във Варна, Бургас и София. Това ползотворно сътрудничество го импулсира по-смело да определи и да изчисти вижданията си по най-важната тема в неговото творчество – одухотворения свят и човека, който непрекъснато търси своето място в тази хаотична хармония.
Следва период на изяви в чужбина – Турция, Португалия, а от 1998 г. всяка година гостува по няколко месеца с огромен успех във Франция. Продължават самостоятелните му изяви в България.
Негови творби са собственост на много българи, както и на частни колекции в Париж, Лондон, Вашингтон, Мадрид, Кувейт, Виена, Берлин и много посолства и чужди представителства в София.
Г-н Статков, имаше ли отзвук изложбата, която подредихме преди Коледа в известен хотел тук в Боровец?
Нормално, когато е хотел, интересът да е по -камерен, имаше предимно туристи. Но мога да кажа, че след като има откупени картини, определено е имало резон. Може би съм имал късмет, може би е било заради Коледа. Хубаво е, когато в един хотел има арт-кафе като идея и като реализация. Сменят се картини, става по-различно и интересно.
Правили ли сте нещо подобно и в други курорти в България?
Не, аз досега не съм правил изложби по такива места, защото за подобни изяви обикновено изваждам един цикъл картини, с който искам да кажа нещо. Сега покрай цялата тази работа, човек експериментира и има мънички неща, които да стигнат по-лесно и по-бързо до хората. Като е по-малък форматът, каквото и да си говорим, освен посланието, освен качеството на изпълнение, говорим и за идеята, че това, което сме създали трябва да отиде някъде.
Съвременните българи какво отношение имат към изкуството в сравнение с европейците, от които Вие определено имате впечатления?
Отношението е по-скоро положително. Българинът винаги е купувал картини и е имал отношение към изкуството. Преди години, тук се купуваха картини. В Европа, също, но последният път там хората казваха, че джобовете им за зашити. Българските джобове също са зашити, защото в момента няма движение на пари и това е нормално, но не зависи от нас.
Аз знам какво правя и получавам признание от хората. Изкуството има две форми и едната от тях е финансова. Това, което ти успяваш да припечелиш, непременно вкарваш в материали, за да извадиш нова серия, нормално е. Като във всяка една професия и всеки един бизнес, макар че нашето понякога не е бизнес. Слава богу, все още има хора, които могат да създават изкуство с душа и сърце, защото светът се комерсиализира и е тръгнал към катастрофа. Изход няма.
Като говорим за комерсиализация, как ще коментирате това, че „Пайнер” ще усвоява европари и ще доказва конкурентноспособността си. Един от най-обсъжданите казуси в държавата стана този. Какво мислите Вие?
На мен ми е много трудно да коментирам такова нещо, защото аз не се занимавам с такъв вид бизнес. Аз съм за, когато бизнесът печели, но съм против, когато един вид ниска култура получава финансиране, а истинските автори са в тъмното и никой не им обръща внимание. И тези дни това ми дава повод да се замисля дали в цялата история на България въобще е имало истинска политика спрямо културата. Много ми беше трудно, признавам си го, много ми е трудно и в момента. Ние явно нямаме културата, за да създадем политика в нея. Никога не сме имали културата на управление, за да създадем културна политика. Нямаме тази култура така, както нямаме битове култура. Българите, като цяло, дворовете не можем да си подредим. А всичко това може да бъде научено от художниците. Това означава да се дава шанс на онези хора, които могат наистина да създават произведения – отражение на самата общност. Тези хора винаги са били затривани. Което означава, че постепенно сме се обезличавали.
Маниерът на финансиране поради сходни интереси е неадекватен и така се отнема лицето на България пред света. За да се оправи всичко това, трябва да се отсече главата на ламята веднъж завинаги.
