Уважаеми граждани на Ново село и на град Самоков, в бр. 25/ 31.01.2013 г. вестник „Вяра” публикува тенденциозна, изпълнена с лъжи статия, целяща да урони името и престижа ми в обществото. Това обяснява интереса на едно дупнишко издание към живота в малкото ни самоковско село. Сякаш в Самоков няма местен печат и не съм позната на самоковци с работата си! Целта е друга : да се тиражират лъжи и измислици и да се формира негативно обществено мнение срещу мен – в услуга на поръчителите. Повечето клевети са поднесени с анонимното „хората в селото, новоселци, жителите” – белег на „качествена” журналистика, но върши работа. Главозамайването на автора в манипулацията стигна дотам, че удвои живущите на 150 души, твърдящи за жилищните ми ремонти, които обаче не откри.
Доколкото авторът е запознат с фактите си личи от написаното: твърди, че съм „изправена пред съд”, а в цялата статия коментира съдебно дело, по което не съм страна и на което той не е присъствал: това на чистачката Величка Стойнева срещу Общината. Обвинява ме в лъжесвидетелстване, но ако беше правно грамотен човек, щеше да знае, че този състав се отнася до два случая – потвърждаване на неистина или затаяване на истина. Но той не обича истината и не я търси. Същият пропусна да попита събеседниците си /т.е. семейство Стойневи и роднините им/ какво обществено благо е оставила Величка Стойнева на новоселци или какъв обем административна работа е свършила в качеството си на секретар за осем години – абсолютно нищо! Само клюки, интриги и клевети – това е и настоящото основно занимание. Ако нищоправенето е трудово качество, тя наистина е достойна за общински градоначалник, а не за селски секретар. Пропуснала е да сподели, че е била заключена пишещата машина /или по-късно метлата и лопатата/, та се е пречело на трудолюбието и.
А сега фактите. Относно имотите: живея в къща, строена през 1958г. от родителите на съпруга ми. Същата не е ремонтирана повече от 40 години. Обзавеждането и техниката са от 70-те и 80-те години – на повече от четвърт век. В нея живея от омъжването си през 1965г. Това го знае всеки новоселец. През 1978г. със съпруга ми Иван Геров построихме къща в Самоков. Тогава работех като счетоводител в ТКЗС – много, много преди да заема кметската длъжност – това също е общоизвестно.
През 1999г. закупихме с лични средства, заем от частни лица и от две банки /от които единият ипотечен към банка ДСК/ апартамент в краен софийски квартал, който не е четиристаен. В него живеят децата ми след 15 години на свободен наем. Годината на купуването е края на XX век, а имуществото на ТКЗС се връщаше през 1991-1994, и то не от Р. Герова, а от създадените ликвидационни комисии /т.нар. тричленки/, съгласно закона – уточнявам го за забравилите близкото минало. Не съм била член на ликвидационната комисия в селото и не съм се разпореждала с имуществото на ТКЗС.
За автопарка: състои се от тракторче – шаси, закупено през 1992г, от съпруга ми, и два автомобила втора употреба на 18 и 22 години. Това е „престъпното” семейно състояние, придобивано от три поколения за повече от 80 години упорит труд.
Следващите лъжи са за „робството и тормоза”. Кой, как, с каква цел е тероризиран разбра ли някой? Не. Вероятно знаят само анонимните клеветници, но не и читателите.
След като семейството ни оредя, „се сви” и земеделската работа: от десетина години обработваме „крупните” 2.5 декара ниви. Колко роби са нужни за това? Ползваме собствения трактор, а за орането и прибирането си плащаме, защото при пазарните правила, никой не работи за „мерси” и не го храни това кой си.
За дългогодишната си работа няма нито една жалба за отказана неоснователно административна услуга. Справка: деловодството на общината.
Друга лъжа от автора е, че ползвам работници на кметството. Такива на щат няма и не е имало. Следващата /десета може би/ лъжа се отнася до работещите по програмата за временна заетост. Те са двама – единият от тях е майката на жалващата се от мен и от Общината В. Стойнева. С какво преча на програмата – последната ще обясни пред съда.
Изложеното от мен е общоизвестно и може да се провери, както е видимо и известно всичко, построено по моя инициатива и през моите мандати. За него няма нито ред в статията. Хвала на такава обективност! Няма нито една дума от безименните хора, които ежедневно се ползват от общите блага, плод на моята работа: асфалтирани и осветени улици, строени мостове, чешми и подпорни стени, построени обществени сгради /административна, библиотека/ и поддържани такива /училище и читалище/, единствения селски храм. Трябва да си ослепял от омраза, от завист и злоба, за да не го видиш! И всичко е това е с цената на съзнателен трудов живот, много безсънни нощи и разклатено здраве.
Аз също вярвам. Но не на вестник „Вяра”, а на истината. Защото на лъжата краката са къси, а на клеветата – уродливи и отвратителни! На кого ще вярвате е ваш личен избор. Преценете.
