Култура

Режисьорът Андрей Слабаков – „ Време е да бъде направен и един исторически филм. България го заслужава”

„Пристигащо кино с Андрей Слабаков” гостува на Правец на 15-ти октомври по повод празника на града 16-ти октомври. През 1981 г. Правец е признат за град с Указ на Държавния съвет по случай 1300-годишнината на Българската държава. Прожекцията на филма “Стъпки в пясъка” бе първата проява в тридневната празнична програма, посветена на годишнината. Защо Слабаков избра филма на режисьора Ивайло Христов? „Защото харесвам смислените филми , а „Стъпки в пясъка” е един от най-добрите български филми в последните 20 години”. Това каза актьорът и режисьор Андрей Слабаков пред наш репортер часове преди излъчването на филма в читалище „Зaря” в Правец.
2008-ма е годината, в която режисьорът решава да тръгне по стъпките на своя баща – актьора Петър Слабаков. Задачата, която си е поставил, е да популяризира позабравените български филми чрез пътуващо кино из градовете на България, озаглавено „Пристигащо кино на А.Слабаков”, както е правил неговият татко. Гостуването му в Правец е по покана на Общината. По думите на актьора в България са останали само 10-12 градове, в които все още има киносалони, но в тях се въртят само американски филми. „Смятам, че българският зрител трябва да види първо собствените си филми”.
 Как изглежда съвременното българско кино през погледа на актьора, ще научите от следващото интервю.


За снимките на „Под игото” Слабаков е живял година и половина в Етрополе
Кои градове на страната сте посетили?
По-лесно ми е да кажа в кои градове не сме прожектирали. Ботевград и Правец са сред малкото градове, където не сме били. Освен, че предлагаме само и единствено български филми, ние представяме и самите актьори.
Колко филми предлагате на зрителите?
Имаме около 80 филми. Показвам някои от по-старите, като се старая да водя  по-възрастните колеги, за да могат да бъдат познати сред младото поколение. Стремя се най-вече да представям по-младите актьори, които хората не ги познават толкова много.
Какво трябва да се промени в родното кино. Трябва ли то да се променя или върви в правилна посока?
Да, българското кино върви в правилна посока. Това, което трябва да се промени, е финансирането, да стане с европейски тип финансиране. Това е нещо, което ние все още сме в дебрите на социализма и то в най-лошите му години. Ако бяхме на нивата между  1980 г. и 1989г. на българското кино, щяхме да правим по 25 игрални и 70 големи телевизионни филми, а не сериалчета. Сега за съжаление правим само по 5-6. Спомням си думите на една заместник-министърка на културата, че сме една бедна малка държава и ще правим малки бедни филми. Според мен това е углавно престъпление.
Вашата оценка за сегашните български филми?
Няма исторически филми, което е смешно и жалко, тъй като в сравнение с много страни в света имаме една хилядолетна история и която би трябвало да бъде разказана. Харесват ми всички съвременни български филми. Те са толкова малко в сравнение с американските. Бих казал, че от 200 холивудски филми, 100 не стават за гледане, от тях 50 са посредствени и остават 20 филми за гледане. Ние от 5 филма имаме поне 3, които са добри. Процентно сме по-добре. Сериалите ни са прилични.
Кога един филм е добър?
Един филм е добър не според бюджета, защото  има високобюджетни филми и те не са харесвани. Важен е сценарият.
Кой е първият Ви филм като режисьор?
„Вагнер”. Така се казва, защото ударната преса, на която работи една работничка се нарича „Вагнер” – модел 1933г. Филмът не е социален.
Работил сте в телевизиите RAI 1 и  RAI 2. Разкажете малко повече за това време.
Преди да започна работа в италианската телевизия, копах дупки, брах чушки и  круши. Беше 1991година. Това, разбира се, ми помогна много да науча италианския език.  После станах платен ръкопляскач за 6 месеца в италианската телевизия.  В един момент асистенти разбраха, че съм режисьор и поискаха да видят мои филми. След това ме попитаха кое телевизионно предаване искам да водя. Естествено станах водещ за 2 години и половина на предаването „Казано между нас”, в което преди това бях ръкопляскал. То бе криминално предаване с времетраене 2 часа и половина, в което се отразяваха директно по три убийства на ден в три различни града на Италия.
Оптимист ли сте по отношение на българското кино?
Да, аз съм умерен оптимист. Дай, Боже, да започнат да се правят и по 10 филма на година. Ако започнем да правим по 25-30 филма годишно, както бе до 1989 г., тогава бих казал, че нещата в българското кино са нормални.
Какво смятате за днешните млади актьори?
Те са ужасно ощетени. Предишните актьори имаха възможността да играят в изключително много филми, от което се трупа опит. Брат Пит в началото на своята кариера не можеше да играе, но с времето се научи. Това е вид занаят. Като не снимаш  филми, а го правиш през 5 години, всеки път е все едно снимаш за първи път. Бих искал да се правят много повече филми у нас. Смятам, че нашите млади актьори са на много по-високо ниво от американските.
Защо се включихте в предаването „Аз Обичам България” на Нова телевизия?
Аз познавам много добре България и наистина много я обичам. Разбирам, че опитите на една група хора да унищожат държавата е неуспешен все още. Надявам се това да не се случи.
Ще гостувате ли отново в Правец? А в Ботевград?
В Ботевград все още никой не иска да гледа българско кино. Но се радвам, че Правец го направи и съм тук за първи път. Аз много харесвам вашия район, защото една година и половина живях в Етрополе по време на снимките на „Под игото”. Филмът бе сниман от 1986 до 1989г. Аз играх  ролята на главния герой Бойчо Огнянов.
Какви са вашите бъдещи проекти ?
Напоследък съм се снимал главно в американски и италиански филми. През 2005г снимах „Механикът” с Долф Лундгрен. В „Турнирът” –  2009 играя наемен убиец и естествено ме убиват. Най – много съм доволен в работата си със Стивън Сегал, през 2008 г., тъй като във филма ме убиваха 4 пъти. Играех ролята на шофьор на такси.
В момента работя по един проект с държавна субсидия за филм за Цар Калоян. Смятам, че е дошло време да бъде направен нормален исторически филм, в които актьорите не си разхождат костюмите. Той обаче ще бъде един изключително скъп филм. България го заслужава. След още една държавна комисия ще  разбера дали ще правим коопродукция с още 6-7  държави.
Имате ли хоби?
Обичам да ходя да ловя риба, но не на язовир, а на реки. За съжаление не ми остава много време за това.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close