Злободневно

Развитие, растеж, напредък? Оле- ле!

Глухи и  празни ли са тези думи за града ни

Не искам точно аз да пиша този текст, но се налага. Не искам, защото вярвам в това, че Самоков има бъдеще. Напоследък се сблъсквам с една тлъста истина- кадровият проблем. Тази тенденция се очертава особено дебело в много сектори, до които се доближим.

Средната работна ръка /обслужващ персонал/е сравнително лесна за намиране, стига да получава обещаното навреме, без закъснение и ако е възможно всичко наведнъж. Така работодателят си гарантира лоялност. Проблемът ни идва, като се вторачим в по- специфичните професии, а оттам и неблагоприятните изводи, които се налага да си направим.

 Не можем да посрещнем с олимпийско безразличие факта, че мозъкът на града изтича, защото тук не се предлага реализация. Откриването на нови работни места фигурира в почти всички изборни платформи. За съжаление, такъв род героизъм се оказва неработещ. Създаването на работни места прилича много на мита за Сизиф и който го обвързва с общинска трактовка жестоко се заблуждава. Общината, сама по себе си, е най- големият работодател на територията на Самоков. Това, разбира се, не трябва да звучи успокояващо, защото тя не бива да се приема като икономически фактор. Може да бъде медиатор и съдружник на бизнеса, но не и „бюро по труда”.

Самоков може би може да мине отвъд линията на обслужването т.е. ние до такава степен сме снизили трудовите си предпочитания, че е страшно. Не искам да кажа, че има срамна работа, напротив- важното е да има работа. Но можем да сме много повече от обслужващ персонал, нали? Защото има хора, които мислят и не си пилеят времето в училище. Тях трябва да мотивираме да остават тук. До гуша е дошло от оправдания как животът е непосилно тежък и видите ли „не става”.

Ние нямаме широко производство, единственото, на което разчитаме е туризмът. Но туризмът в самоковско има още какво да показва чисто в професионален аспект- търсене на пазар, пакетни услуги, алтернативен тип туризъм. Слава Богу, има хора, които са отворили очите си за тези аспекти.

Младите хора осребряват недоволството си с миграция било то към София, било извън България. Причините са много- обективни, субективни. Като дежурен мотив се посочва винаги едно- парите. От другата страна на въпроса стои ниската квалификация. Обществените процеси рязко се обърнаха срещу нас и от училище забълбука немотивиран и неподготвен народ. Кадърният, търси спасение извън града. Завъртаме се в адския кръг на взаимосочещите се за виновни .

Съвсем естествено не можем да си намерим специалисти и за да не съм голословна ще го кажа направо- няма млади лекари, няма медицински сестри, няма фармацевти, няма специалисти в областта на териториално- селищното устройство, няма технолози за различните видове производства /т.е. въобще не можем да говорим за производства, освен за няколкото работещи предприятия на територията на града „Самел 90”АД и „Си комерсиал 7” ЕООД, „Пластимо” АД/, няма млади учители, които да „захранят” детските градини. Списъкът с „няма” може още да се продължава, но се питам кога ще започнем да попълваме графата „има” и как ще спасим града си от затихващите функции, към които стремглаво е литнал. Малкият и среден бизнес не може да  си позволи  голям брой назначения, защото всяко работно място се обвърза с издръжка, а каква издръжка да търсим, като едва се изкарват пари за собствените разноски.

Не мога да представям нещата в розово, когато рискувам да се оплескам здраво в кафяво. Но, съгласете се, че не може само да мълчим, да вдигаме рамене и да се оправдаваме. Ако продължаваме така, за нас няма да може да се говори в  бъдеще време. Кадри ще се намерят, университетите „произвеждат”, стига да се намери и място на фактора „шанс”. Не искам да поставям въпроса за работещите пенсионери и неработещите млади- това е нож с две остриета. Защо всичко е толкова сложно?

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close