Култура

Размисли и факти около родното място на Паисий Хилендарски

Визитка:

Иван Ненов е личност с богата автобиография, както и да го наречем – писател, публицист, учител, журналист, изследовател няма да сбъркаме. Интересът му към литературата се заражда от ранна детска възраст и се поддържа и до днес благодарение на литературния кръжок, чиито основател и ръководител е. Съзнанието му непрекъснато е ангажирано с куп идеи и мечти за писане. Автор е на няколко книги – поезия и сборници, превеждани на сръбски и полски език. Последната му книга е “Самоковският препис на “История славянобългарска” и наскоро беше представена в София и Благоевград.

За интересът му към личността на Паисий Хилендарски и вървенето по тесните пътечки назад в историята в търсенето на истината за родното място на един от най–бележитите възрожденци, разказва Иван Ненов.

–         От кога е този интерес към Паисий Хилендарски ?

–         Може би съм бил на 10-11 години, когато си купих първата книга и това беше “История славянобългарска”. От възрастни хора бях чул и знаех, че Паисий е роден в с. Доспей. И е бил калугер от Света гора. Вълнувало ме е това, че той е бил явление. Защитавал съм тази теза. Моето следване съвпадна с честването на 200 – годишнината от написването на “История славянобългарска”. Още тогава се чудех как да се вместя в академичното знание, как да докажа на академичната общност, че е подведена. И още по-важното как да оспоря тезата на акад. Йордан Иванов като един безспорен авторитет в областта. Самият той е откривател на т.нар Зографска чернова на Паисиевата история и затова му се вярва.

–         Казвате в своите книги, че най-голямата грешка на нашите паисиеведи е, че започват да му търсят родното място. Кой места спорят по този въпрос?

–         За родно място спорят с. Доспей, Кралев дол (Пернишко) и Банско. С всяко селище е свързана легенда, а с всяка легенда – горещ спор. Упорит претендент за родно място на Паисий Хилендарски е пернишкото село Кралев дол, въпреки че тази легенда се появява доста късно – в началото на 20–те години на XXвек. Неин автор и ревностен защитник е филологът Веле Кралевски, от същото село. Банската версия не е била още изнесена и между Веле Кралевски, Христо Семерджиев и Христо Марков започва спор. Последните двама защитават тезата, че родно място на Отец Паисий е с. Доспей. Тук има една особена намеса от страна на съдбата, според мен, тъй като Христо Семерджиев по баща е банскалия, но всъщност защитава самоковската теза. Той не е доживял излизането на банската версия. В “горещия” спор никой от участниците не може да предостави документ с ясни доказателства. Затова през 1938 година Хр. Марков спонсорира трима наши учени (проф. Васил Захариев, Николай Ростовцев и Михаил Ковачев) да посетят Света гора и да изучат българските старини. В началото желанието на Марков е било и  самият проф. Йордан Иванов да се включи в тази група. Така или иначе той не отива в Атон. След завръщането на групата М. Ковачев предоставя на проф. Йордан Иванов приписка, която той публикува.

–         Какво гласи тази приписка?

–         Там пише, че Лаврентий, братът на Паисий, дарява бащината си къща в Банско за метох на Хилендарския манастир. И проф. Йордан Иванов заключава: “Край на един спор за родното място на Паисий Хилендарски”. Спорът е спечелен в полза на Банско. Наложена е тази версия в учебниците и се учи по този начин. Това се получава заради авторитета на проф. Иванов. Проф. Васил Захариев възразява на тези твърдения, той ми е казвал лично да потърся тази приписка, но няма как да я открия, защото е унищожена. Но аз я потърсих във фототипното издание на самата Кондика, то не лъже, защото е автентично. Такава приписка няма.

–         Това показва всъщност, че е извършена целенасочена мистификация за смяна на родното място на първия наш възрожденец. С каква цел се случва това?

–         Да. Много от тогавашните учени, като Иван Снегаров, се съмняват в наложените истините около рожденото място на Паисий. По този начин “автентичността” на приписката убеждава в нещо, дето не е истина. Така в тази “пирамида” за родното място на Отец Паисий се включват тенденциозно много селища. Колкото са повече участниците, толкова по-трудно се установява истината. Друго нещо, което е моя сила в доказателствената теза, което не е само моя истина разбира се, е подреждането на частите от историческия пъзел. В Банско липсват елементи.

–         Вие защитавате идеята, че за всеки един автор е характерно да подсказва в своето творчество от къде е. Така ли е и с Паисий?

–         “История славянобългарска” сама ни разкрива пътя към търсенето на истината. Това са езикът и топонимите. Вторият препис на Историята е самоковският. Когато няма факти има логика. В Банско липсва метох, а в Самоков е имало-ето още едно доказателство. Имам доста доказателства, че родното място на Паисий е именно с. Доспей.  Реакцията на нашите учени спрямо тези твърдения е едно “оръжие”, наречено мълчание. Мълчанието е само временна позиция. Моята идея е, когато честваме вече 250 години от написването на “История славянобългарска”и 290 години от рождението на автора й, мисля че сега е моментът, да се приключи този спор. Отмъщението на историята е забравянето. Написал съм отворено писмо до президента, подпечатано от кмета на нашия град. Смятам, че ние имаме три гряха към личността на Паисий Хилендарски. Първият е родното му място, вторият, че сме отнели 25 години от живота му (преди смъртта си йеромонахът може да разкрие самоличността си, годината на неговата смърт е 1798, а не 1773 г.) и третият е лобното му място, а то е в Самоков – църквата “Св. Никола”. Има още редица неща, потвърждаващи моята теза. Самият К. Иречек пише, че Паисий е роден в Самоков, преданията на Зографския род, потомците на Христо Димитров, запазените писма на Надежда Гидикова. Трябва да се опитаме да влезем във времето на Паисий Хилендарски, тогава ще го опознаем. Защото гледайки го с днешна гледна точка, няма как да достигнем до верните решения и отговори.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close