Злободневно
Различната мечта на 21 век – собствена кола „ Трабант ”
Когато погледна навън, масово хората карат западни коли. Именно те символизират напредъка на технологиите от миналия век досега. Вече има прототипи на коли със спирачки от електромагнити! Въпреки изкушението да се возиш в „Мерцедес”, „БМВ”,” Мустанг” дори, има една кола, която всички подценяват. Трабантът е една от иконите на автомобилите, наред с VW Beetle или, както всички само в България й казват – „ Костенурката”. Защо Трабантът е уникална кола?
Да започнем с поддръжката – части за „Трабант” може да се намерят навсякъде, евтини са и най-важното: за основен ремонт на „Трабант” ти трябват не повече от 3-4 гаечни ключета, едни клещи и отвертка. Самата му конструкция е толкова елементарна, че няма накъде повече. Да вземем за пример „Мерцедес” – самата кола представлява самоходна електроника. Обаче, когато се развали нещо трябва да се ровичкаш с часове в платките, да разбереш къде е проблемът. Докато в Трабанта цялата електроника е базирана на една платка, която даже не е и платка като платка.
Като удобства, вярно, Трабантът има липса на такива, но пък ако човек е достатъчно находчив…кой знае?! Недостатък на големите градове е, че няма места за паркиране, навсякъде има задръствания и т.н… Трабантът е малка кола, идеална за голям град. Тежи едва 620 кг, а товаропоносимостта му е цял тон! В него могат да се поберат 8 души (вярно, става малко тясно вътре, но пък е купон). Можеш да паркираш на всевъзможни места.
Но защо хората подценяват този автомобил? Трудно е да се отговори. Някои казват, че е прекалено стар, че не става за нищо, че няма еди- какво си, че бил кашон и т.н…ОК! Обаче, когато е проектиран, Трабантът е бил така направен, че да е лесен за производство и достъпен за всички. На тази практика е и VW Beetle. Между другото първият модел на „Костенурката” е бил проектиран от Фердинанд Порше и самият Адолф Хитлер. Тяхната идея, както и тези на дизайнерите на „Трабант”, е била следната: да се направи кола, достатъчно удобна както в градски …
условия, така и за кратки разстояния извън него, на достъпна цена за гражданите, лесна за поддръжка и достатъчно здрава, че да не се разпадне по пътя. И са успели!
Време за малко технически подробности и история:
През 1954 година ГДР разрешава развиването и съответно производството на кола със следните параметри: малко купе с двe предни места за сядане и две допълнителни места. Максимална тежина 600 килограма. Среден разход на гориво 5.5литра за 100км. Годишна продукция 12 000 броя. Цена- 4000 Марки. Изкуствена каросерия. От 1956 година в автомобилният завод в Цвикау се е работило интензивно върху развитието на проекта Р50, защото все пак Р70 е бил само едно междинно решение.
На 7 ноември 1957 година „Трабант Р50” е показан за първи път. За съвсем кратко той е бил показан на панаирът в Лайпциг през 1958 пред ограничена публика. Той им се харесва още с първия поглед. Елегантността на линиите, оптимално удобната и добра каросерия изненадват и въодушевяват публиката веднага! През 1963 година автомобилният завод в Цвикау презентира „Трабант Р601”. Конструкторите са достигнали пак един елегантен дизайн, който е бил оценен положително от обществото. Никой може би не е предполагал, че тази форма на коросерията няма да бъде променена до последните дни на „Трабант”.
През 1963 г. възниква първата нулева серия под ръководството на “Централен клуб на младежите и спортистите” в Берлин. Р601 е бил за първи път представен на обществеността на Шестия празник на партията SED. В следващите години почти не са внасяни промени в колата, а които все пак били направени са по-скоро козметични и не са влияели пряко на техническата част. Така „Трабант” спира своето техническо развитие и се превръща в отражение на страната. „Трабан”т е олицетворявал ГДР. Историята на този автомобил приключва през 1989. Краят на 80-те години е за Р601 без надежди и той е обявен за технически остарял. За един нов „Трабант” трябва да се чака около 15 години, защото осигуряването на частите е ставало много трудно. Тогавашното правителство разбира това и дава разрешение за изобретяването на модел „Трабант” с четиритактов двигател.
„Трабант 1.1” е един последен опит да бъде доведен Трабантът до новите технически нива. Хората са разбрали, че Трабант не може да продължава да бъде произвеждан в тази форма. Така конструкторите на завода в Цвикау произвеждат в края на 80-те един „Трабант” с четиритактов мотор. За съжаление правителството не е направило достатъчно, за да подпомогне развитието на този автомобил. То е позволило развитието му с четиритактов двигател, но не е отпуснало достатъчно средства. Отпуснатите средства са били прекалено малко за развитието му.
Купето е направено от композитния материал „дуропласт“ — (фенолформалдехидна смола армирана с памучни фибри). КОЕТО НЕ Е КАРТОН, КАКТО ВСИЧКИ КАЗВАТ!!! Методът на производство на „Трабант”, който е изключително труден, остава непроменен през тридесетте години от производството му.
Сигурно много от читателите преди, а и сега все още имат „Трабант” и знаят за какво става въпрос.
Вярвам, че статията е събудила много спомени у читателите, и че никога не трябва да забравяме колко издръжлив може да бъде един „ Трабант” , колко незабравими дни може да имаме с Костенурката и колко време е минало оттогава. Аз лично в момента съм на 17г. и с нетърпение очаквам да събера малко повечко пари да си купя първия Трабант, а после живи и здрави и първата Костенурка. Както казва един приятел: „ Другите може да се возят в БМВ-та и Мерцедеси, обаче фактът , че се возим в Трабант или Костенурка не означава, че и ние не сме гъзари!”