Миналата седмица делегация от Сърбия, основно млади хора, посетиха нашата община по проект „Информирани, инициативни, иновативни: младежко лидерство за приобщаващ растеж”. Важно за нас беше да се запознаем с мотивите на част от участниците в този проект, да разберем впечатленията им от нашия регион и от страната въобще, да коментират проблемите, които имат в Сърбия и съответно да почерпят от извора информация за актуалната ситуация в България. Запознайте се и вие с Елена и Владимир.
Елена
Идва за първи път е в Самоков и в България и казва, че се чувства щастлива затова, че е дошла. Описва пристигането си тук като нов опит и преживяване. Тя е от Белград и очаква да научи повече за общото между нас- българи и сърби и съответно за разликите. Говорим си за проблемите и за решенията. Излиза, че всъщност като балкански чеда ние много повече си приличаме, отколкото се различаваме.
„За мен е важно да се запозная с проблемите на младите хора и с тези на самата общност тук- безработица, ниски доходи, етническа конфигурация, образование. Виждам, че нещата не са никак прости и че се полагат големи усилия за разрешаването на казусите. Искам да ги сравня с нашите практики и да видя кое как работи или не работи съответно”.
За тези 10 дни престой на нашенска територия, само в един ден те успяват да се запознаят със забележителностите на Самоков- Музея, Девическия манастир, да се разходят по магазините- общо взето да видят това, което прави нашия имидж на град работещ.
„Тук намерих нови приятелства. Откакто съм тук, не съм усетила никаква носталгия, мисля, че тези контакти, ще ни останат задълго ”
Владимир
За разлика от Елена, Владимир е бил вече в страната ни. На почивка на Слънчев бряг. С него разговорът е на смесен език- български, сръбски и английски- казва ми, че когато му говоря бавно ме разбира добре, но все пак си избираме английския с малко горчивина, защото сме на никакво разстояние едни от други и пак има пропуски в превода. Чувстваме се едновременно близки и далечни.
Казва ми, че не са посетили село Белчин, защото въпросът ми беше насочен към селските райони и за сравнението между тях.
„Предполагам, че селата в България и в Сърбия не се различават кой знае колко. Подобно и на нашите села и при вашите се наблюдават сходни процеси- застаряващо население, липсва на работа, обезлюдяване. За съжаление такива са процесите на развитие на самото общество и ние трудно бихме могли да им се противопоставяме”.
Много интересни за него са били т.нар. „национални вечери” на семинара. Вечери за презентиране на междукултурните отношения и на националните ни черти.
Подобно на Елена и той смята, че имаме много сходни черти, като музика и като кухня- лютеница, шопска салата, гювеч.
И двамата са единодушни, че отново биха се върнали в страната ни, Не само заради гостоприемството, а и заради новите си приятели.
