Анна Манова
Тази година се навършват 140 години от рождението на самоковския художник Павел Францалийски. Но кой е той и от къде идва интересната му фамилия, която не е характерна за самоковския край, в който той е роден през далечната 1884 година?
Творчеството на самоковеца Павел Францалийски е познато, но сякаш не е достатъно проучено и популяризирано. Неговите творби са известни на изкуствоведите и на търговците на художествени произведения, но широката публика познава слабо този така емблематичен за Самоков и Рила художник. Именно величествената и красива Рила планина е едно от основите вдъхновения на майстора на четката. Но той я предпочита студена, затрупана със сняг и преспи. Зимната Рила. Това, разбира се, му коства и здравословни проблеми, но за това след малко. Всъщност същата тази Рила планина е вдъхновителка на плеяда художници като Христо Йончев – Крискарец, Васил Захариев, Георги Белстойнев, Димитър Радойков, Зафир Йончев, Коста Стамов, Владимир Димитров – Майстора, Константин Щъркелов. Като част от тях са предприемали сериозни преходи към тези още не толкова познати за времето си местности.
Павел Францалийски е роден на 18 януари 1884 г. в Самоков. Каква интересна и запомяща се фамилия – не мислите ли? Човек може бързо да се заблуди и да си помили, че той най-вероятно е бил френски възпитаник. Всъщност истината далеч не е такава. Баща му Никола Стоянов е служил във френското консулство в Цариград и заради научения френски език получава от съгражданите си прякора Францалията. След завръщането си в родината той взима участие в Руско- турската освободителна война, както и в Сръбско – българската война през 1885 г. Участник в опълчението по време на Освободителната война, той е тежко ранен на връх Шипка и през 1887 г. умира.
Така едва 3-годишен Павел Францалийски остава невръстен сирак. Той има тежко детство в лишения и бедност. Преминал през много трудности и несгоди на 19-годишна възраст вече е с бяла коса. Оттук идва и едно от прозвищата ,с който е познат, а именно “беловласият художник”.
Наклонностите към изкуството го отвеждат в София в Държавното рисувално училище. Като студент втори курс през 1903 г. участва в Илинденско-преображенското въстание. Дипломира се през 1907 г. в класа по живопис на проф. Иван Мърквичка. Две години учителства в София. Но големият град не се оказва неговото място и затова се завръща в планинския Самоков, близо до любимата Рила. И цели 23 години преподава рисуване в местната гимназия /1909 – 1931 г./ Активно участва в обществения живот на града.
И макар по професия да е учител, рисуването сред природата е неговата страст и сбъдната мечта. И всяка свободна минута акварелистът използвал да е сред природата. Любовта му към зимната Рила го карала да гази с часове в преспите, за да почувства със сетивата си онова, което по-късно ще се появи на бялото платно. Това давало отпечатък върху здравословното му състояние и лятото често боледувал. Оттук се появило и следващото му прозвище – “премръзналият художник”. Наричали го още “белия акварелист” /дадено му от Васил Чакъров – ЧАК/ отново заради любовта му към зимните пейзажи.
Малко известен факт е, че през 1927 година той построил своя вила в тогавашната Чамкория, на първия етаж в която устроил първата в курорта художествена галерия. Ежегодно представял в нея свои творби, но и такива на приятели. За всяко едно събитие той отпечатвал специални покани с размер на визитна картичка, които били раздавани на ценителите на изобразителното изкуство.
Името му се свързва с учредяването на художествената сбирка към Историческия музей в Самоков. Член на туристическото дружество, той е и активен турист и планинар. Като художник рисува главно планински пейзажи с акварел, с мотиви най-вече от Рила. Вълнуват го и теми от селския живот. Урежда над 30 самостоятелни изложби в София, Дупница, Пловдив, Стара Загора, Загреб, Любляна.
Самостоятелните му изложби през 30-те и 40-те години получават оценки в периодичния печат. Умира на 8 януари 1956 в Самоков. В Самоков се организират негови ретроспективни изложби през 1976, 1984 и 1988 г. Част от картините на Францалийски днес се съхраняват във фонда на Историческия музей, а другата са в неговите наследници. Тази година бе подредена юбилейна изложна в Художествена галерия “Проф. Васил Захариев” по повод 140 години от неговото рождение.
