В последните години в България се появява една нова професия, наречена ПР(….). Казвам го на английски не защото не искам да бъде разбрана, а защото няма точен превод. С две думи, ПР-менът е човекът, отговарящ за комуникациите на организацията с нейните публики. Все повече млади хора се насочват към тази професия, защото е нова, различна, динамична. Младежите от нашия град също не правят изключение. Заредени с енергия, вярващи в бъдещето, искаме да изкарваме хляба си с тази професия. Не само защото е добре платена, а защото пленява с динамиката и необикновеността си.
Е да, ама не! Няма място за всички, да не казвам за никого. В нашия град има 1-2 работни места за хора с тази професия. Не, че няма фирми и организации, няма такава длъжност, понеже „шефовете” все още не са усетили необходимостта от подобен човек. Пред нас се откриват 2 възможности- да работим за минимална работна заплата по 10 часа на ден или да емигрираме. Принудени да напуснем родния град, да търсим „спасение” другаде. Градът има нужда от подобни активни хора, но ги „гони”. После ще се чудим, защо този прекрасен град „умира”, живот няма, само оплакващи се старци.
След 3 години и аз ще се сблъскам с тази реалност. Държейки дипломата в ръка ще бъда принудена да избирам пред това да бъда експлоатирана в собствения си град, в моята родина или да бъда оценена на друго място- извън този град, извън родината.
Ще ме попитате, защо, като знам каква е реалността, съм избрала да се развивам в тази сфера. Като един млад човек, който животът все още не е „наложил” със своята тояга, вярвам в доброто бъдеще, вярвам, че ще има повече предприемчиви самоковци, българи, вярвам, че ще се обединим и ще променим бъдещето.
