Елена Близнакова от 18 години е директор на Пощата в Самоков. Успяла е да види и усети промените, които са се случили през годините. В тази сфера е от 1977 година, като три години отговаря за абонаментите в селата. След това е била началник на пощите по селата. И както самата тя споделя минала е по различните направления в българските пощи. За ситуацията днес, за това дали българските пощи са с отмиращи функции, и за тяхното оцеляване разказва Елена Близнакова.
Как се развиват българските пощи през годините?
От 1993 година БТК и пощите се разделиха и определено от тогава се усети един упадък на пощите като цяло. Мнението на тогавашните властимащи е, че ще бъде по-добре това разделение да настъпи. Мотивите бяха, че пощите ги дърпаме назад, защото ние сме в сферата на услугите и сме търговско дружество. Ако дойде някои да си пусне запис, колет, да си плати телефон или да си направи абонамент, ще има приходи, ако не… От този момент до днес сами се спасяваме на принципа на оцеляването. Договорите за доставки и инкасирането на сметки, не са само наши основни дейности. Тези договори са сключени на високо ниво и при нас само идват като факт. Получаваме някакъв процент, но той е крайно малък. Знаете, занимаваме се с изплащането на пенсиите. Една част от пенсионерите се прехвърлиха към банките и въпреки това имаме към 10 хиляди картона в града и по селата. Изплащаме и транспортни. При нас може да се плащат два GSM оператора, ток, сателит. От скоро се занимаваме с Националната лотария. Правихме и Коледен пазар. Пак бяха сключени договори с български фирми за козметика, български кърпи, коледни покривки, картички, препарати, детски книжки за оцветяване. Като това, разбира се, е съобразено с търсенето на пазара и клиентите. Сами виждате, че се опитваме да развиваме донякъде неприсъща дейност за пощите, за да съществуваме
Това всъщност е и следващият ми въпрос. Преди време по телевизията излъчиха репортаж за една поща, в която се продаваше всичко като в домашни потреби. Доколко такава практика е нормална?
Да, това беше в Кнежа. Продаваха какво ли не. Даже зад гишето жената не се виждаше от артикули. Това се прави да се намери работа на хората, за да не се закриват работни места.
Какво се случва, ако някой служител се пенсионира? Идват ли нови, млади кадри и намират ли си място при вас?
От 2011 година има нова политика при нас. След като навърши пенсионна възраст, служителят се освобождава от работа. И на негово място не се назначава нов, а се извършват вътрешни ротации. Прави се оптимизация на персонала, което означава, че някой служител от пощите по селата, например, се премества на освободеното място. Няма свободни щатове.
Колко човека работят за вас?
44 човека, 22 са само в централата и 22 са по селата – Боровец, Шипочан, Ярлово. На местата, където има пощи. Останали са такива в 17 села.
Каква е позицията на пощальона днес? Има ли бъдеще тази професия или върви към изчезващите?
В момента за града работят шестима пощальони, разделени на пет района. Като за циганската махала си отговаря циганка, защото там е страшно в буквалния смисъл на думата. Редовно за тях има множество писма от съдия изпълнител и едва ли някои от другите служители ще се съгласи да ги носи там лично. Иначе идват много млади хора да питат за работа. Дали защото харесват професията или просто защото искат да имат някакво препитание, не мога да преценя. Питали са ме и само сезонно да разнасят вестници. Като цяло това е една неблагодарна професия – ходи се сега в минус 10 градуса да се разнася поща, абонаменти, различни брошури. Излизат в дъжд. Дават им се служебни дрехи – на 5 години шуба, на 3 години дъждобрани и гумени ботуши, а всяка година шапки и ръкавици. Но пак е неблагоприятно, връщат се нахапани от кучета. Не винаги могат да оставят препоръчани писма, защото домовете са заключени или защото никой не отваря. Никак не им е лесно.
Какъв е стимулът на един такъв служител? Заплащането?!
Основната им заплата е 280 лв. за непълен работен ден, а 320 на пълен.
До нас достигнаха доста оплаквания от страна на абонати, които не си получават вестниците навреме. Пускали са и оплаквания от работата на дадени служители. Как се осъществява контрол върху това дали някой си върши работата или не? И съответно какви са санкциите?
Основната причина за мен е заплащането – то е абсолютната демотивация. Пощальоните не могат да си вземат и отпуските. Ако някои излезе, някой друг задължително трябва да го замества. Много е трудно с разпределението на районите тогава и още по-трудно да се стига навреме по места. Вторник и четвъртък не караме поща по селата и аз ги задължавам да си взимат отпуските тогава. Повечето вестници например са седмичници, което до някаква степен улеснява, защото информацията е за цялата седмица.
Как контролирате работата на служителите си?
Ако говорим за пощальоните, те работят по 7 часа, от 7:30 до 14:30 часа. Излизат на разнос към 9:30 часа и към 13:00 – 13:30 се връщат и се разписват в книга при нас. Има писма с обратна разписка и когато отиде съответният служител и не намери никой на адреса не ходи втори път, връща го обратно в пощата. При нас работата не е на поточна линия, проявява се разбиране към човека, ако нещо му се налага да отсъства, наваксва с по-късен разнос. Ако имаме писмено оплакване, заедно с обяснението на съответния пощальон се праща по инстанции. На местно ниво ние тук не можем да направим нищо. Но не стоят нещата така само с пощальоните и за другите служители положението е същото. Все ми се струва, че заплащането е една от основните причини да се губи стимулът за работа. Касиерката, която плаща един милион пенсии и е на отговорна позиция, също взима ниска заплата. Какво остава за младите? Те също няма да дойдат да работят за такива пари.
Как виждате развитието на пощите в следващите години?
Струва ми се, че пощи винаги ще има, те съществуват от 130 години. Сега се мъчат да правят мобилна поща – една кола като фургон с един шофьор и един касиер ще извършват например изплащането на пенсиите по селата. Само си представете с тези обири какво ще се случва.
А какво е положението с днешна дата? Отпускат ли се средства за козметично освежаване например?
Ние нямаме интернет, нямаме химикали и тетрадки, а какво остава за друго. Положението за момента е такова, определено няма развитие.
