Злободневно

Политически ветропоказатели (коментар)

  Интересни неща се случват по изборно време. Роят се партия след партия, сменят се нагласи, пренастройват се часовници… и валят обещания. Надуват се балони, които незнайно накъде ги отвява вятърът. Раждат се нови надежди на базата на старо разочарование. И експеримент след експеримент с търпението на народа. Много се “глаголи” по избори и нищо не се казва. Сменят се времената, но някои добре познати лица, вкопчили се здраво във властта, променят кардинално своите възгледи и подобно на ветропоказателя се обръщат натам, накъдето духа вятърът в дадения момент. Политиката отдавна е мръсна дума, синоним на лесен начин за личностно облагодетелстване. Асоциацията с жената, която си изкарва прехраната с най-древната професия, не е случайна.
  Този политически сезон се случи нещо наистина интересно. Народът махна с ръка и каза гръмко “стига”. Стига на безобразията, стига на безхаберието, стига на игричките на нерви. Това доведе до предсрочни избори. Народното недоволство ескалираше почти всеки ден. Чуха се различни мнения дали хората наистина могат да бъдат коректив на една власт и дали трябва да влизат абсолютно непросветени личности от улицата в политиката. Явно властимащите съвсем са се самозабравили, задавайки подобен тип въпроси. Самите те са издигнати от същия този народ, самите те са били част от него преди време. И полека или с бърз скок някои от тях са влезли в политиката и коват нашето общо утре. По всичко пролича обаче, че политици и народ живеят в различни географски пространства. И докато това е така нашата мила родина ще бъде страдалница, раздирана от противоречия и с вечно отворени граници, за тези, които искат да водят нормален начин на живот.
  И ако навремето водеща е била една политическа сила и една основна идея, 23 години по-късно на поредните избори са се заявили 45 партии и  още поне с два пъти по толкова разностранни идеи и цели. Всички разпръснати по партиите сега, са предишни поддръжници на БКП/БСП, след това се е родила синята идея и изборът е бил двуполюсен, а днес 45 партии размътват водите на водещите 3 или 4 такива. Разпределението на гласовете ще бъде трудно, а коалирането неизбежно. Нова дата на избори е прогноза на всеки, който има бегли наблюдения относно политиката.
  Друго интересно като феноменология на предстоящите избори е т.нар политическо номадство или по друг начин казано, привърженици на определена политическа партия дават отбой и стават членове на опозиционна такава. Най-свежият пример в тази насока е Мартин Захариев, известен журналист и продуцент.
  Преди около 8 години Мартин Захариев беше твърд поддръжник на партия ГЕРБ и тяхната политика и идеология. Няколко години по-късно, т.е 2013, той вече е горд член в редиците на опозицията на партията, която до вчера е подкрепял. Самият той казва пред различни водещи медии, че хора като него са необходими на партии като БСП. И същият този седнал и обяснява как нещата за него са се променили, как очакванията му не се били покрили… Е,  доста от обещаното по избори изчезва като дим едва няколко месеца по-късно. 800 дни не бяха достатъчни да се случи промяната. Четири години гледахме рязане на ленти и сочене с пръст, кой от предишното управление какво не е свършил. А народът всеки ден обеднява повече, цените на различни стоки и консумативи скачат, а заплатите са замразени. В каква държава живеем? Ако търсим аналогия с миналото не я откриваме, защото тогава е имало постоянна работа и сигурен доход, а днес сигурна е само несигурността.
  Всичко ново е нищо друго, освен добре позабравеното старо. Стари муцуни се сменят и нагласяват на различни позиции. Тези хора винаги са на гребена на вълната, необяснимо как, и под опеката на този или онзи. Как може да си позволи една партия да прибира доскорошен предател на друга такава? Какво очаквате от този човек? Абсолютна липса на морал! Той днес е видял облага от вас, утре ще мине от другата страна ни лук ял, ни лук мирисал. А търсим промяната? Няма да я открием, докато не изкореним вредните като бурени хора и това политическо хамелеонство.
  Вече няма идеали. Вече няма избор между няколко добри неща, а даваме гласа си за по-малкото зло. Българите сами успешно си оцветяваме живота в сивкави краски, пробваме различни комбинации от цветове и резултатът все един и същ. Няма как да не изникне в съзнанието ни един въпрос, който големият Ботев си задава преди много години: “Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?”

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close