Темата за пазара в понеделник е широкообхватна и колкото повече се говори по нея, толкова по неизчерпаема става. Ако се тръгне из града и се вземат мненията на хората от 100 човека ще се чуят 101 различни мнения. Според едни пазарът е необходим на града, според други не чак толкова много, а според трети това е една язва, която трябва да бъде ликвидирана. През годините местоположението му постоянно е премествано, което свидетелства за липсата на организация и единомислие по темата между Община, търговци и граждани. Може би за хората най-удачно беше пребиваването му при червения мост преди десетина години. Тогава и проблемите, свързани с него бяха значително по-малко.
Когато се изследва подобен проблем може би е хубаво да се претеглят както плюсовете, така и минусите. Като положително за града може да се каже, че това е една традиция от много години и хората малко или много са свикнали с него. Голяма част от гражданите се снабдяват с евтини и достъпни за нашия стандарт стоки (колко са качествени обаче никой не може да гарантира). Градът се посещава от пътуващи търговци, които плащат такса в Общината. Оживлението сред хората също може да се отчете като положително. Сегашното му местоположение, в непосредствена близост до автогарата, улеснява достъпа на хората от селата. Минусите от съществуването на подобен тип пазар могат обаче да се окажат много повете от положителните му страни. На първо място това е боклукът, който остава след него. На второ място джебчиите, които дебнат залисаните и невнимателни купувачи. На трето място е срива в оборота на постоянните търговци в района през този ден. Негативен е и хаоса при подредбата на сергиите. Дори и при наличие на обособени търговски терени, голяма част от търговците опъват сергиите, където им се стори за уместно и по този начин затрудняват придвижването на купувачите. Живеещите в района се оплакват от шума и затруднения достъп до домовете им.
Самото местоположение на „понеделнишкия” пазар за голяма част от самоковци не е уместно. Централната част на града за определен период от време става грозна гледка от тълпи, прахуляк и летящи пликчета. В т.нар. развити страни също се правят подобни пазари, но почти навсякъде те се разполагат в покрайнините на градовете, където не пречат на никой и хората могат на спокойствие да разглеждат с часове. Там също цари невъобразим хаос, но той не затруднява по никакъв начин живота на местното население.
Едно евентуално поредно преместване на пазара в зелената площ срещу болницата също крие някои рискове. На първо място замърсяване коритото на реката. За много от търговците то ще бъде бездънен контейтер за боклук, който е само на един хвърлей от сергиите. Също така при положение, че там няма асфалт при дъждовните сезони ще се получи нещо като блато, което няма да е никак приятна гледка. Освен това нека не се забравя, че това е паркинг към болницата, а за пациентите, нуждаещи се от спешна и навременна помощ няма никакво значение дали е понеделник и дали е пазарен ден.
Преобладава мнението, че денят за провеждането на алъш-вериша не трябва да бъде сменян. Хората, както от града, така и от селата, са свикнали в началото на седмицата да ходят на пазар. Вярно, има и такива, които нямат възможност за посещаване, тъй като през това време са на работното си място. За тях неделята е удачен вариант.
Темата за пазара в понеделник остава отворена. Плюсовете и минусите от него и местоположението му, могат да бъдат проследени едва след като преместването му стане факт. Дано преобладаващото мнение, че това ще бъде поредното “сметище” не се окаже вярно и в Самоков станем свидетели на нещо полезно и хубаво за града.
Анна Манова
Любомир Николов
